Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Това зашемети за миг Козлето и му напомни, че не бива да се заплесва. След първия удар по челото последваха няколко силни удари по бузите, а една топка го улучи дори по носа. Но най-болезненият удар му беше нанесен по ухото. Болката беше такава, че от очите на Козлето неволно бликнаха сълзи. За да избегне някак си ударите, той гърчеше лице ту на една, ту на друга страна, зажумяваше силно, мъчейки се да си спаси очите от повреда, при което се получаваха извънредно смешни гримаси.
Зрителите се забавляваха от сърце. Привлечени от смеха, към тълпата се присъединяваха нови минувачи. Търговията с топките вървеше добре. Собственикът едва успяваше да си прибира парите.
Но на Незнайко този път не му беше до смях. Със свито сърце следеше той движенията на своя приятел и чувствуваше сякаш ударите попадат не върху Козлето, а върху самия него. Той беше готов да моли дребосъчетата да не обиждат горкото Козле, готов беше да се нахвърли върху всички, които го замерваха с топки, а най-вече и върху собственика на площадката, измислил това глупаво развлечение, за да печели пари.
При това времето минаваше. Захлади се. Скоро тълпата взе да оредява и накрая се разпръсна. Собственикът на площадката наброи на Козлето три фертинга в най-дребни монети и затвори за през нощта увеселителното си заведение.
Пет минути по-късно Незнайко и Козлето седяха в топлото помещение на една гостилничка и с апетит унищожаваха вкусната булгурена супа с банички и маслена каша от елда. Козлето пъшкаше от удоволствие, мляскаше с устни, клатеше глава и примижаваше като измръзнало гладно котенце, което са внесли на топло и нагостили със сметана. Незнайко също хвалеше всячески и супата, и кашата, и баничките. След преживените вълнения яденето му се струваше особено вкусно.
Двадесет и трета глава
В „Задънената уличка“
Хотел „Икономия“, където се отправиха да нощуват Незнайко и Козлето, беше прочут с евтинията си. За петдесет сантика тук можеше да се получи за през нощта съвсем прилична стая, което беше едва ли не два пъти по-евтино от който и да е друг хотел. Ето защо в хотел „Икономия“ никога не се чувствуваше недостиг от посетители. Всеки, който прочиташе на табелата: „Най-евтините стаи в света“, отиваше в този хотел, без много да му мисли. След като заплатиха петдесет сантика, Незнайко и Козлето получиха ключа, потърсиха стаята си и се намериха в малко, чистичко помещение. В него имаше маса, няколко стола, гардероб, умивалник с огледало до стената и дори телевизор в ъгъла.
— Погледни — каза със задоволство Козлето. — Къде другаде можеш да получиш за петдесет сантика стая, и то с телевизор! Вярвай ми — никъде! Не току-така хотелът се нарича „Икономия“.
Незнайко и Козлето отвориха гардероба и сложиха на поличката шапките си. Те вече се готвеха да се разположат и да си починат, когато на мястото, където обикновено се намира електрическият ключ, замига червена светлинка. Незнайко и Козлето погледнаха към този светлинен сигнал и забелязаха, че от един отвор в стената се показа плоско, металическо езиче с вдлъбнатинка на края, а под него затрептя светещ надпис „сантик“.
— Дявол да го вземе! — извика Козлето и се почеса по врата — Струва ми се, че зная какво значи това. Мисля, че сме попаднали в хотел, където вземат отделна такса за ползуването на електричество. Виждаш ли това езиче? Ако не сложим върху него сантик, светлината ще угасне и ще останем в тъмното!
При тези думи лампата на тавана изгасна и стаята потъна в мрак.
Козлето пъхна ръка в джоба си, извади монетка от един сантик и я постави във вдлъбнатината на края на езичето. Езичето изведнаж се скри в отвора заедно с монетката и електрическата крушка светна отново.
— Сега всичко е наред — с облекчение въздъхна Козлето.
В това време Незнайко забеляза, че в стаята нямаше легла.
— Но на какво ще спим тогава? — в недоумение запита той.
— Тук леглата са сгъваеми — обясни Козлето. — В евтините хотели често правят така. През деня, когато те и без това не са нужни на никого, отмятат ги към стената, а за през нощта ги спускат отново.
Незнайко се огледа наоколо и се увери, че леглата тук бяха направени също като сгъваемите легла във влака.
Козлето се приближи към едното легло и дръпна завинтената отстрани металическа дръжка. Леглото обаче не се отвори. Вместо това от стената се показа още едно металическо езиче и под него затрептя пак надписът „сантик“.