Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Професор Де ла Пас, тук твърдите, че доставките на зърно ще намалеят поради изчерпване на лунните ресурси и че към 2082 година вие не ще можете да изхранвате дори собственото си население. А по-рано днес казахте на Управата, че сте в състояние да увеличите товарите десетина пъти или повече.
Проф промълви със сладък глас:
— Тая комисия всъщност е Лунната управа, така ли?
— Ами… това е обществена тайна.
— Вярно е, сър, но те упорстваха в измислицата си, че са непредубедена комисия за разследване, назначена от Общото събрание.
— Ъъъ… професоре, не ми е работа да обсъждам тази тема. Да се върнем на моя въпрос. Как бихте могли да примирите двете си твърдения?
— Интересно ми е защо това не е ваша работа, сър. Нима всеки гражданин тук не е загрижен за предотвратяването на ситуацията, водеща към война между Земята и нейния най-близък съсед?
— Война? Професоре, откъде ви хрумна да говорите за такова нещо?
— А как иначе ще свърши всичко, сър? Ако Лунната управа е все така непреклонна… Ние не можем да отстъпим пред исканията им, числата ви показват защо. Щом не желаят да го проумеят, значи ще опитат да ни подчинят със сила… Разбира се, ние ще се отбраняваме. Като притиснати в ъгъла плъхове, защото сме притиснати, няма къде да отидем и няма да се предадем. Не ние избираме войната. Искаме да живеем в мир със съседната си планета — в мир и мирна търговия. Но правото на избор не е в наши ръце. Ние сме дребосъци, а вие сте гиганти. Предричам, че следващата стъпка на Лунната управа ще бъде опит за насилственото ни подчиняване. И тази „миротворческа“ служба ще даде началото на първата междупланетна война.
Журналистът се намръщи:
— Не преувеличавате ли? Нека приемем, че управленците — или по-скоро Общото събрание, защото самата Управа не разполага със собствени бойни кораби, — да приемем, че нациите на Земята решат да премахнат вашето, ъъъ, „правителство“. Бихте могли да се сражавате на Луната и очаквам така да постъпите. Но това едва ли ще бъде междупланетна война. Както съм изтъкнахте, вие нямате свой флот. Да го кажа направо — невъзможно е дори с пръст да ни пипнете.
Бях доближил количката си до носилката на Проф и слушах. Той се обърна към мен:
— Полковник, обяснете им.
Изпях си урока като папагал. Де ла Пас и Майк измислиха какво да правим при всяко възникнало положение.
— Господа, помните ли „Следотърсачът“? Как загуби управление и полетя надолу?
Помнеха. Никой не забравя най-голямата катастрофа от ранния период на космическите полети, когато нещастният „Следотърсач“ се заби в едно белгийско село.
— Нямаме кораби — продължих, — обаче можем да хвърляме тези зърнени товарачи… вместо да ги насочваме в околоземна орбита.
На следващия ден това намери място в заглавията — „ЛУНАТИЦИТЕ ЗАПЛАШВАТ ДА НИ ЗАМЕРЯТ С ОРИЗ“. Но в момента настъпи неловко мълчание.
Накрая журналистът рече:
— И все пак бих искал да знам как обединявате двете си тези — никакво зърно след 82-ра… и доставки, увеличени десет или сто пъти.
— Няма противоречие — отвърна Проф. — Основават се на различна насока в събитията. Числата, които сте прегледали, отразяват сегашните обстоятелства… и бедствието, което те ще предизвикат само след няколко години поради изчерпване на природни ресурси на Луната. Бедствие, дето тия бюрократи от Управата (или да ги нарека по-точно авторитарни бюрократи) искат да предотвратят, като ни кажат да застанем в ъгъла, сякаш сме пакостливи дечица! — той поспря, за да си поеме с усилие дъх. — Обстоятелствата, при които можем да продължим или значително да увеличим пратките зърно, очевидно са развитие на днешното ни състояние. Понеже съм стар учител, ми е трудно да се въздържа от навиците, придобити в класната стая. Оставям изводите като упражнение за ума на ученика. Някой ще се опита ли?
Отново неловко мълчание, после дребен мъж със странен акцент каза бавно:
— Струва ми се, че говорите за възстановяване на природните ресурси.
— Забележително! Превъзходно! — Проф ги заслепи с трапчинките си. — Сър, ще получите златна звезда в края на семестъра! За отглеждането на житце са необходими вода и хранителни вещества — фосфати и други неща, питайте специалистите. Осигурете ни това и ние ще ви го връщаме като пълноценно зърно. Пъхнете маркуч в безкрайния Индийски океан. Стройте в редица милионите говеда тук, в Индия. Вземайте крайния им продукт и ни го докарвайте. Събирайте собствените си отпадъци и не си правете труда да ги стерилизирате, защото горе можем да го вършим лесно и евтино. Пращайте ни солена морска вода, гнила риба, мъртви животни, градски канализационни води, кравешки изпражнения, всякаква смет — и тя ще ви бъде върната тон за тон в златно зърно! Пращайте ни десет пъти повече и ние ще ви даваме десет пъти повече храна. Пращайте ни вашите бедни и вашите безправни, ще ги приемаме с хиляди и стотици хиляди. Ще ги научим бързо на ефективното лунно фермерство в тунелите и ще товарим за вас невероятни количества. Господа, Луната е една огромна неразорана нива — четири милиарда хектара, очакващи своя плуг!