Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
През следващите два часа Джоан похарчи известна сума — остана изумена от това колко са скъпи дамските тоалети. Все пак се постара да загърби предишните си представи и да се вслушва само във вътрешния си глас. („Не това, сестрице, изглежда добре, но мъжете няма да го харесат.“) „А за това какво ще кажеш, Юнис?“ („Може би. Нека се разходи с него по подиума. Тъкмо ще й видим крачката.“)
„А, ето я и «Уини». Това момиче естествено червенокосо ли е?“ („Вероятно е с перука, но няма значение, след като има размерите на нашата Уини. Виж, това ще й стои добре. Попитай дали имат нещо още по-оскъдно.“)
— А-а, господин дю Вал? Да имате нещо по-екзотично и съвсем оскъдно за червенокосата? Може би в зелено. Интимен подарък за булката. — („За булката?“) „Нека си мисли, че го вземам за булка, Юнис, а не за моята възлюбена.“ („Кой дава пукната пара какво си мисли този?“)
— Какво ще кажете за малки бикини със скъпоценни камъни? Изумруди?
— Не бих искала да оберат булката в брачната й нощ. Нито да й купя нещо по-скъпо от това, което може да си позволи младоженецът. Ще е проява на лош вкус.
— Ах, но това са синтетични изумруди. Красиви са, но на съвсем разумна цена. Йола, скъпа — ела с мен.
Няколко хиляди долара по-късно Джоан изгуби търпение. Започваше да огладнява, а от опит знаеше, че когато е гладна, губи желание да харчи пари. Съзнанието й поставяше знак за равенство между „глад“ и „бедност“ — наследство от тежките времена през трийсетте години на предишния век.
Тя прати Фред да повика Малчо, за да могат да отнесат огромния брой пакети, след което плати изумителна сума. „Юнис, къде ще хапнем?“ („В подземието има ресторанти, шефе.“) „Ах, за Бога — не, по дяволите! — не мога да се храня с воал. Някой, който е гледал новините вчера, може да ни познае. И току-виж ни наобиколили досадни репортери.“ („Ами… какво ще кажеш да си направим пикник?“) „Чудесно, Юнис, както винаги си пълна с идеи. Но… къде да идем? Искам пикник на тревичка, с дървета, мравки и картофена салата — но наоколо да няма хора, за да мога да си вдигна воала. И да е достатъчно близо, за да не умра от глад.“
(„Нямам представа, шефе, но Финчли сигурно знае.“)
Финчли знаеше. Пратиха Малчо да купи храна от „Гладникът“ — ресторант в търговския център.
— Вземи храна за шестима, Малчо, умирам от глад. И не гледай цените. Харчи смело. Да има картофена салата. И няколко бутилки вино.
— Една е достатъчна, госпожице. Не пия, защото виното замотава главата, а Финчли е на работа.
— Затова пък аз ще пийна повечко, Малчо. Днес е първият ми ден на свобода!
Спуснаха се към общоградския тунел, прехвърлиха се на Шеста експресна магистрала, излязоха в зоната за неограничена скорост и после, в продължение на петдесетина мили, се носеха с триста метра в секунда — скорост, която Финчли вдигна едва след като Джоан се съгласи да си сложи колана и да спусне отпред противоударната мрежа. Нито веднъж не стреляха по тях дори когато Южната дъга заобикаляше Кратера.
— Финчли? Мога ли вече да сваля този досаден пашкул?
— Да, госпожице. Но ще се чувствам по-спокоен, ако останете с предпазния колан. Някои шофьори обичат да се правят на каубои.
— Добре. Кажи ми в мига, когато мога да го разкопчая. — „Юнис, инженерът, който е измислил това нещо, не е имал предвид жените!“ („Защото ти убива на гърдите ли, шефе? Премести горната част по-високо. Използвал го е някой друг след теб — вероятно Джейк.“) „Миличко, още колко неща ще трябва да науча, преди да стана истинска жена?“ („Хиляди. Но се справяш отлично, шефе. А и аз съм винаги тук, за да те хвана, ако тръгнеш да падаш.“) „Ей, сладурано, това навън не ми прилича на подходящ район за пикник. Финчли да не се е заблудил?“
Преминаваха през гъсто заселен квартал от еднофамилни къщи, малки блокове и заградени с високи стени карета. Дърветата бяха повехнали и изглеждаха уморени, тревата бе рядка и пожълтяла, а климатикът продължаваше да се бори със смога.
Но не за дълго — Финчли свърна по един второкласен път и не след дълго от двете страни се показаха ферми. Джоан забеляза, че една е на „Смит Ентърпрайз“. Беше заградена с телена ограда и имаше стрелкови кулички, от които надничаха бдителни стражи. Личеше си, че е добре поддържана. Подминаха я, без да спират, и Джоан не може да види какво се отглежда вътре.
„Юнис, какво имаме там?“ („Джоан, не мога да видя, ако гледаш в друга посока.“) „Извинявай, миличка. Прави ми забележки, когато обслужването не ти харесва.“ („Обикновено нивите се използват на ротационен принцип — за различни култури. Когато почвата се изтощи, фермата се продава и става терен за застрояване.“)