Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Не ви разбирам — каза мисис Лъксмор малко раздразнено. — Сигурно неправилно сте изтълкували разказаното. Вие ме учудвате.
Обезпокоен от променения тон и държане на старата дама, Съмърсет побърза да се оправдае.
— Уважаема мисис Лъксмор — рече той, — вие изглежда погрешно разбирате забележката ми. Тъй като съм човек с малко пламенен темперамент, съвестта ми непрекъснато се бунтуваше, като слушах как сте страдали от подобен род хора.
— О, много мило наистина — отвърна старата дама, — вие имате много благородна душа. Жалко, че толкова рядко срещам такова качество.
— Но във всичко това — продължи младежът — не виждам нищо, което да засяга мен.
— Тъкмо исках да се спра и на този въпрос — отговори тя. — В обещанието, което дадох на принц Флоризел, имате вече пред себе си един от елементите на тази работа. Аз съм жена със скитнишки дух и когато не съм заета с дела в съдилищата, имам навика да посещавам европейските курорти, не че съм боледувала някога, а защото не съм вече млада и ми прави удоволствие да се движа между много хора. Та да стигнем без заобикалки до въпроса: сега се каня да ходя в Евиан; тази кошмарна къща, която трябва да оставя, а не смея да дам под наем, ми тежи като непосилно бреме, затова възнамерявам да се избавя от тая грижа и същевременно да ви направя една добра услуга, като ви предоставя къщата в това състояние и с цялата й мобилировка. Това ми хрумна изведнъж, идеята ми се стори забавна и вярвам, че ще огорчи дълбоко моите роднини, ако се научат. И тъй, ето ви ключа, а когато дойдете отново утре в два часа след обед, няма да намерите нито мен, нито котките ми, тъй че никой вече няма да ви безпокои в новото ви жилище.
Като рече това, старата дама стана, изглежда с намерение да изпрати госта си, ала Съмърсет, вторачен малко смутено в ключа, запротестира.
— Уважаема мисис Лъксмор — каза той, — предложението ви е много необичайно. Вие не знаете нищо за мен, освен че проявих едновременно и дързост, и свенливост. Та аз може да съм най-изпечен мошеник, може да продам мебелите ви…
— Ако щете вдигнете къщата във въздуха с барут, все едно ми е! — извика мисис Лъксмор. — Излишно е да спорим. Аз съм толкова непреклонна по характер, че втълпя ли си нещо, никакви странични съображения не могат да ме разубедят. Това просто ме забавлява и толкова. Вие от ваша страна може да правите каквото искате — да давате под наем стаите, да отворите свой хотел; аз от своя страна ви обещавам да предизвестя цял месец предварително за завръщането си, а трябва да знаете, че много добросъвестно изпълнявам обещанията си.
Младежът се готвеше пак да протестира, когато забеляза някаква внезапна и многозначителна промяна в изражението на старата дама.
— Мислех ви за възпитан човек! — извика тя.
— Мадам — произнесе Съмърсет с пламенна тържественост, — мадам, приемам. Моля ви, разберете, приемам с радост и признателност.
— А, добре — отвърна мисис Лъксмор, — ако сбърках, моля да ме извините, А сега, след като всичко е напълно уредено, пожелавам ви лека нощ.
После, сякаш да не му даде възможност да се разколебае, изблъска бързо Съмърсет през главния вход и той остана сам на тротоара с ключ в ръка.
На другия ден около определения час младежът стигна площада, който ще наричам тук Златния площад, макар че това не е истинското му име. Не знаеше какво го чака, защото човек може да живее с мечти, но да не бъде подготвен за тяхното осъществяване. Този път съзерцаваше с някакъв захлас къщата, която посред бял ден изглеждаше най-величествена сред околните великолепни постройки. Опита ключа — парадният вход се отвори лесно, влезе в голямата къща като привилегирован крадец и съпроводен от ехото на запустението бързо огледа празните стаи. Котки, прислуга, стара дама, всички белези, че е била обитавана, за тези няколко часа бяха изчезнали както написаното на плоча. Обикаляйки от етаж на етаж, той се убеди, че къщата е много просторна, кухненските помещения — широки и добре обзаведени, стаите — многобройни и големи, а особено гостната представляваше помещение, подредено с вкус и с размери на палат. Макар че времето навън беше топло, приятно и слънчево и откъм Торкий полъхваше ветрец, из къщата цареше хлад, сякаш животът тук бе замрял. Навред се виждаха сенки и прах и напразно напрягаше младият човек слуха си да долови друг звук освен непрекъснатото зловещо ехо и шумоленето на вятъра сред дървесата в градината.
Уютната библиотека зад столовата, спомената от старата дама в разказа й, гледаше към плоските покриви и замрежените куполи на кухненските помещения, а при второто му идване тази стая като че ли го посрещна с усмихнато лице. Би могъл, помисли си той, да си спести разходите за жилище-ако сложи в библиотеката железния креват, който бе забелязал в една от стаите на горния етаж, ще може да спи там, а в просторната, добре проветрена и светла столова, която гледаше към площада и градината, да прекарва много приятно деня, да си готви и да се учи да постигне известно умение в живописта, на която бе решил напоследък да се отдаде. Преустройството не му отне много време, скоро младежът се върна в къщата със скромния си багаж и с любезни обноски и малко допълнително възнаграждение лесно убеди докаралия го файтонджия да му помогне в настаняването на железния креват. Към шест вечерта, когато тръгна на вечеря, Съмърсет можеше вече да гледа къщата с чувство на гордост, като че е негова собственост. Тя се възправяше величествено, с внушителна фасада и семейни гербове от двете страни. От мястото, където стоеше и си подсвиркваше, гърбом към градинския парапет, погледът му обгръщаше всяка подробност на действителността и все пак владението му се струваше мимолетно като мечта.