Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Хирано й подаде визитната си картичка и й обясни, че би искал да научи нещо за последните дни на кмета. Обаче цялото му красноречие остана напразно: не се чу никакъв отговор. Старицата сякаш не чуваше нито една негова дума. Като се стараеше да не издава смущението си, Хирано й каза какво го е довело на самотния южен остров. Но тя продължаваше да седи все така мълчаливо. Беше се вцепенила като изваяна, приличаше на изсъхнала мумия. Думите сякаш не достигаха до нея.
Хирано се отчая — можеш ли да накараш камъка да проговори? Но когато той се обърна и тръгна да излиза, мумията заговори. Старицата фъфлеше, сякаш разговаряше със себе си. Хирано не можеше да й разбере нищо. И изведнъж се сети, че тя пее! Пее някаква древна песен.
Глухият й хрипкав глас сякаш идваше изпод земята:
Колкото и да си ми мил, заедно не можем тръгна. Ти върви пред мен и чакай, а аз след теб ще дойда.
Хирано слушаше зашеметен печалната песен на старицата. Песен на мумия, идваща от дълбините на времето…
— Какво означава песента ви? — попита той, когато старицата млъкна.
— Оная вечер… преди смъртта си… той пееше тази песен — промърмори вдовицата, без да отговори на въпроса на Хирано. Тогава той реши да попита другояче:
— Мъжът ви обичаше ли тази песен?
— Той казваше: „Тъжна песен, не я обичам“, рядко я пееше…
— А тогава защо?
— Изглежда, е знаел, че ще умре…
— Господин Хага е предчувствувал смъртта си?!
— Отиде си … Не зная нищо друго … Старицата замахна с ръка и сякаш отново се вкамени.
На път за хотела Хирано се опита да повтори песента и Фукуяма каза:
— Та това е една много стара песен, „Ягамабуши“, пеят я на погребения … Много печална мелодия. Пеят я, когато оплакват покойния. По празници не я пеят никога. „Колкото и да те обичам, ние не можем да отидем заедно на онзи свят. Върви една крачка пред мен и ме чакай там. Скоро ще дойда и аз след теб.“ Такъв е смисълът й.
— Сега разбирам за какво е пяла … — Хирано усети, че сърцето му изтръпва.
Сделка с дявола
През този ден Хирано трябваше да се задоволи само с посещението в къщата на Хага. Исобе и Шинкава останаха в Амаги, а Фукуяма го откара с колата си до хотела. Едва сега Хирано разбра колко е уморен — излетя рано сутринта от летище Ханеда и пристигна още същия ден на Токуношима.
Вечеря в ресторанта и си легна, но умората дълго не му позволяваше да заспи. Той прехвърли през паметта си всичко, което стана през деня, и разбра, че търсенето му не е било безплодно. Ако Сабуро Судзуки е измислено име, това означава, че нещо е накарало участниците в последната вечеря на Хага да скрият истинските си имена. Може би нечистата им съвест? И освен това защо Хага е предчувствувал още в навечерието гибелта си? Дали не е знаел, че на банкета ще го отровят? Но смъртта е настъпила едва сутринта. Съществува ли отрова с толкова забавено действие?…
Песента, която му „разтълкува“ Фукуяма, не излизаше от ума на Хирано… „Колкото и да те обичам, ние не можем да отидем заедно, по един път, на онзи свят. Върви крачка преди мен и ме чакай там. Скоро ще дойда и аз след теб.“
На кого е посветена тази песен? Навярно на любимия човек, на мъжа или на жената, на сина или дъщерята. С погребална песен живите изпращат мъртвите. Но песента може да се тълкува и обратно: мъртвите я даряват на живите, които си отиват я пеят на тези, които остават да живеят още на този свят. „Аз си отивам по-рано и ще те чакам, а ти ела по-късно.“
Дали не е имал предвид тъкмо този смисъл кметът Хага?
Неочаквано пред погледа на Хирано се появи образът на Мари. Тя умря по-рано и сега чака оногова, който ще си отиде след нея. Кого чака?
Хирано неусетно заспа и се събуди едва когато беше станало съвсем светло. Вечерта забрави да дръпне завесите на прозорците. Над земята бяха надвиснали облаци, пенливи вълни плискаха пясъчния плаж пред хотела. Нима приближава тайфун?
Хирано закусваше в стаята си, когато му се обади Шинкава. Той му съобщи, че в полицията са уведомени за него и са обещали да му помогнат. Препоръката на Шинкава беше добре дошла: Хирано трябваше на всяка цена да разговаря с полицията.
Полицейският участък на Токуношима се намираше в центъра на селището Камецу. Той беше един за трите селища, за цялото трийсет и пет хилядно население на острова. Стандартна двуетажна железобетонна сграда, само един гигантски фикус гаджумару пред входа й с увиснали кафяви въздушни корени напомняше, че всичко това е в тропиците. Пред входа — две патрулни коли.