Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Човек трябва да удържи на думата си дори като стане убиец — каза Белон.
В тази минута Наталия се обърна в леглото и започна да бълнува.
— Болестта й се влошава — рече Белон. — Това е тифус; най-много се боях, че е болна от тифус.
Бояновски коленичи до болната.
— Ако и тя умре, не ще мога да я прежаля, ще трябва и аз след нея…
Наталия повдигна глава и започна да се оглежда около себе си, без да може да различи нещо, и започна да говори на глас:
— Обичай ме, ах, обичай ме, без теб не мога да живея, мила майко, благослови ни!
— Въображение на болен мозък — каза докторът.
— Естествено това е въображение на болен мозък, иначе не може и да бъде — обади се Бояновски.
Докторът наля в устата на болната още една глътка от онази течност. Тя се укроти и след няколко минути пак заспа.
Гробна тишина владееше в малката стая. Двамата се ослушваха за всяко дихание, за всеки удар на сърцето на младото момиче.
Така ги свари нощта.
— Трябва да си легнете — каза Белон на Бояновски. — Достатъчно е само един да наглежда болната и във всеки случай аз съм по-нужен от вас. Приготвих ви легло в съседната стая; малко слама и една завивка. Това е всичко, с което мога да ви услужа.
Двамата още веднъж си стиснаха ръцете и Бояновски отиде в съседната стая. Легна на сламата край пещта, склопи очи и се помъчи да заспи, но не можа. Образът на Наталия не го напускаше. Струваше му се, че и сега още слуша сладките думи, които тя в бълнуването си каза:
— Ах, обичай ме, обичай ме, не мога да живея без тебе, мили мой.
Бояновски дълго лежа, без да може да заспи.
Изведнъж подскочи в леглото. Чу ясно, че някой хлопа на вратата. Първата мисъл, която му мина през главата, бе, че полицията иде да го арестува. „Загубени сме.“
Наистина той бе чул добре, защото и доктор Белон стана и няколко минути стоя неподвижно. След това с решителни крачки се отправи към вратата и ритна камъка, с който беше подпряна.
Той помисли, че е полицията, но колко се изненада, когато видя пред себе си женска фигура с капишон, загърната като някакъв призрак.
— Виели сте доктор Белон? — попита жената. — Чувала съм, че сте много опитен лекар.
— Да, госпожо, бях някога — каза той, без да я покани да седне.
— И сега сте такъв — отвърна жената с наметката. — Няма време да говорим за това; по-скоро се облечете и веднага елате с мене.
— Но къде ще ме водите? — запита Белон.
— При един болен, който има нужда от вашата помощ. Казва се капитан Николин.
Докторът се усмихна печално.
— Господин капитанът отдавна живее в Сибир и много добре знае, че заточеник не може да влиза в ролята на лекар. Най-после той трябва да попита своя приятел капитана колко камшика съм изял, защото се осмелих да окажа помощ на един болен.
Тогава Марушка, любовницата на капитана — друга не можеше и да бъде, — сърдито се обърна и ядосано тропна с крак:
— Значи не се отзовавате на моята покана! Не знаете ли, че това ще ви струва главата? Но ако тръгнете с мене сега и спасите капитана, той ще ви бъде благодарен за това и ще се старае да облекчи вашите мъки.
Докторът помълча.
— Не — каза той, — не, няма да дойда. Трябваше да откажа на толкова нещастници, които на колене ме молиха да им се притека на помощ. Не мога да помогна на човека, когото наричат „сибирски тигър“. Години наред капитанът не знаеше що е съжаление. Нека сега сам види колко е тежко, когато не може да се спаси.
— Клетнико, ще заплатиш за това! — извика Марушка. — За последен път те питам, ще дойдеш ли с мен или не?
„Не!“ — искаше да каже Белон, но преди това някой го улови за ръката и му пошепна:
— Моля ви, съгласете се. Това бе Бояновски.
Доктор Белон разбра, че Бояновски иска да го помоли за нещо, затова се обърна към Марушка и каза:
— Аз ще дойда. Но почакайте, докато си облека шинела. Сетне затвори вратата и изтича уплашено в стаята, където лежеше Наталия.
Тук го очакваше Бояновски.
— Благодаря ви, приятелю — каза той на доктора. — Вие бързо се досетихте. Знаете ли, че часът на отмъщението дойде?
— Не ви разбирам — отговори Белон.
— Добре тогава, ще разберете веднага. Николин очаква лекар, но вместо него ще отиде отмъстител. Дайте ми бързо шинела си, Белон, аз ще отида вместо вас!
Белон не отговори, той донесе бързо шинела и му помогна да го облече.
— Оръжие искате ли? — попита лекарят.
— Не ми трябва никакво оръжие; аз съм се заклел, че с ръце ще го удуша и искам точно да изпълня клетвата си.
— Мислите ли, че ще успеете да се доберете до леглото му и че няма да ви познаят?
— Ще ми помогне тъмнината. И вие имате брада, както и аз.
Той стисна ръката на лекаря и се приближи до леглото на Наталия. Две сълзи капнаха от очите му върху скръстените ръце на младата жена.