Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Когато е с Бижутата, Риш прилича на жена с биещо сърце. Когато е сама, в изгнание, прилича на… на жена, която има в гърдите си мускул, който изпомпва кръв.
Иван се опита да разгадае казаното.
— Нямам представа за какво говориш.
Биърли потърка челото си и се засмя.
— И аз нямам, честно. Но мога да ти дам записите, ако искаш.
— Тедж има ли я там?
— Не.
— Хм.
Иван отключи вратата с дистанционното си. От вътрешността на апартамента долетя звук на звънчета и ритмично потропване.
Влязоха и завариха Тедж и Риш да репетират усилено. Тедж хвърли на Иван широка усмивка помежду пируетите и бързите стъпки. Танцуваше сякаш с всяка частица от себе си, от пръстите на краката до изражението на лицето, а изразителните движения на ръцете й го подсетиха за квадибалета. Мелодичните линии се изливаха по щедрите й извивки, сякаш тялото й танцуваше само със себе си в състояние на душевен екстаз. Иван зяпна.
Забелязала Биърли, Риш го стрелна с усмивка като полумесец във вечерно небе, заряза пируетите в широка дъга около Тедж като планета около звезда и ги замени с шеметни премятания — ръка-ръка, крак-крак — като син паяк във въртележка. Иван примигна, хипнотизиран от ритъма, с който усмивката й се падаше ту долу, ту горе.
— А стига бе — промърмори той. — Това си е чиста проба фукня.
Биърли се усмихваше широко, но усмивката не беше предназначена за него, осъзна Иван.
Тедж, която, изглежда, изпълняваше функцията на барабанист, който задава ритъма на главния изпълнител в музикален състав, постепенно забави потрепването и звънчетата към изящен финал. Двете жени се изправиха в пълния си ръст, после се поклониха една на друга като състезатели по бойни изкуства след оспорван двубой. Иван нямаше представа коя е победила.
Риш махна на Би и хукна към банята.
— Взимам набързо един душ и съм готова.
Иван остави пликовете с покупки на масата и се загледа в Тедж, така изкусително топла и задъхана, както седеше на килима и сваляше звънчетата от глезените си. Би скръсти ръце и се облегна на стената. Сигурно щеше да я подпира така до появата на Риш, ако Иван и Тедж не го бяха мобилизирали да им помогне с мебелите. Иван въздъхна многозначително, докато влачеха дивана, но така и не разбра дали Би е схванал намека. Малко по-късно Нощните птици изчезнаха, без да споменат и дума за плановете си.
Добре де, може би Иван наистина загряваше бавно. Често го беше чувал — от роднини, колеги и приятели. Чак когато доста по-късно същата нощ се спъна в звънчетата на връщане от банята и се сгуши до топлата спяща Тедж, през главата му се стрелна една мисъл. Стрелна се като ярка, неуловима… неуслужлива… падаща звезда.
„Значи… как точно човек предлага на собствената си съпруга да се омъжи за него?…“
Отне му доста време да заспи отново.
— Тедж! Тедж! — Някой я разтърсваше за рамото… Тедж бавно изплува от съня. Слаба жълтеникава светлина от нощната лампа изтикваше сенките. Иван Ксав седеше от нейната страна на леглото. Обул си беше панталоните, а лицето му беше смръщено в онази специфична физиономия, която подсказваше, че е захапал нещо, което не му харесва.
Тедж разтърка очи и се надигна на лакът.
— Колко е часът? — Хвърли му сънена усмивка, но храбрият опит й спечели само бегло кривване на устните в отговор.
— Малко след три сутринта. Току-що ми се обади служител от митническия контрол на столичния космодрум. Каза, че са задържали някакъв тип, който твърди, че ти е роднина. Или най-малкото, питал за мадам Теджасуини Арка Ворпатрил, което е поне отчасти правилно.
— Какво? — Тедж седна рязко в леглото. — Кой?!
— По собствените му думи, ескобарски турист на име доктор Долбрако Дакс. Задържали го за допълнителна проверка, така каза служителят от митницата, макар че документите му си били в ред. Не знам подробности, освен че онзи тип настоял да те издирят, за да го разпознаеш, и това щяло да обясни всичко.
— Това е новото име на Амири! — извика Тедж и отметна оплетената завивка. — Какво прави Амири тук? Трябва да отидем веднага!
И се хвърли към дрехите си.
— Може да е брат ти, а може да е някой умен ловец на глави. Морозов каза, че рано или късно такива ще се появят. Макар че един ловец на глави трябва да е съвсем побъркан, ако си мисли, че може да те отвлече насред строго охраняван космодрум като нашия. — Иван Ксав се почеса по наболата брада. — Или просто е мързелив. Иска друг да му свърши работата, а той просто да те завлече до изхода.
— Повечето наистина са луди, но… — Мислите на Тедж обикаляха в кръг, докато навличаше полото през главата си. — Ако наистина е Амири, как ме е намерил? На̀, облечи си ризата — каза тя на Иван Ксав и зашари с ръка из леглото да си намери чорапите. — Да не би вашите хора от ИмпСи да са се свързали с него?