Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Подлият старец незабавно се възползва от това — другият му лакът удари Фандорин по врата — пак съвсем лекичко, но краката на младежа се подкосиха. Той рухна по гръб и с ужас усети, че нито една част от тялото му не се подчинява.
Това приличаше на кошмарен сън.
А най-ужасното нещо бе твърдият, пламтящ поглед на стареца, който сякаш проникваше право в мозъка на поваления вицеконсул.
Страшният старец се наведе над него и тогава се случи най-невероятното. Той най-сетне извади ръцете си от ръкавите. В дясната се гърчеше и зееше хваната за врата змия — сивкавокафява, с блестящи капковидни очи.
Падналият измуча, нямаше сили за нищо повече.
Змията плавно се изсипа от ръкава, изпружинира на гърдите на Фандорин. Той усети на шията си — където ризата му беше разкопчана — нейното студено и грапаво докосване.
Ромбоидната й глава се люшна на сантиметри от лицето му. Ераст Петрович я чуваше как тихо, накъсано съска, виждаше острите й зъби, раздвоения език, но не можеше да помръдне и на косъм. По челото му струеше ледена пот.
Чу се странно цъкане с език — тоя звук издаваше старецът, сякаш подканяше влечугото да не се бави.
Главата й се люшна към гърлото на Фандорин и той побърза да зажуми. През ума му прелетя мисълта, че нищо не може да бъде по-страшно от тоя ужас, а смъртта ще бъде благословено избавление.
Измина секунда, втора, трета. Ераст Петрович отвори очи и не видя змията пред себе си. Но тя беше тук, усещаше нейните движения.
Гадината май възнамеряваше да се настани по-удобно на гърдите му — тя се уви в кръг, опашката й се плъзна под ризата му и го загъделичка отстрани.
Фандорин с мъка фокусира погледа си върху стареца. Както и преди, той гледаше втренчено парализирания, но нещо се бе променило в тия очи-въглени. Сега в тях се четеше нещо като учудване. Или любопитство?
— Ераст Петрович — дочу се някъде от много далеч — Фандорин! Може ли да вляза?
Това, което последва, не отне и секунда.
Старият японец с два безшумни скока се озова до прозореца, подскочи, преобърна се във въздуха, подпря се с ръка на перваза и изчезна.
А на прага изникна Всеволод Виталиевич, с панама, с бастунче, готов за разходката.
Фандорин усети тръпки във врата, откри, че може да обърне глава.
Завъртя я, но не видя стареца, само завесата се поклащаше леко.
— Какво става тук? Пепелянка! — закрещя Доронин. — Не мърдайте!
Змията уплашено се стрелна от гърдите на Ераст Петрович към ъгъла на стаята. Консулът хукна след нея и започна да удря с бастун по пода толкова яростно, че пръчката се пречупи след третия удар.
Титулярният съветник с мъка отлепи тила си от пода, парализата май постепенно преминаваше.
— Д-да не спя? — изломоти той, едва мърдайки език. — С-сънувах, че тук има змия…
— Не е сън — Доронин погнусен, с носна кърпа в ръка, вдигна убитото влечуго за опашката.
Бутна очилата си към носа, разгледа змията внимателно. Отиде до прозореца, изхвърли я навън. Погледна осъдително хъркащия Маса, въздъхна тежко.
После взе стола, седна срещу вяло мърдащия на пода помощник и впери в него тежък поглед.
— И така, драги мой — сурово поде консулът. — Дайте да си говорим направо, без заобикалки. Ама че ангелче се изкарахте снощи! По бардаци не ходим, за опиомани не сме и чували… — Доронин смръкна дълбоко. — Не мирише на опиум. Значи предпочитате инжекциите? Знаете ли как се нарича това вашето? Наркотичен припадък. Хич не ми клатете глава, да не съм вчерашен! Сирота ми разказа за снощните ви подвизи в оня вертеп. Ама и хубав слуга сте си намерили! Той ли ви достави наркотика? Той, разбира се, кой друг! И той взима, и на господаря дава. Кажете ми само едно нещо, Фандорин. Отдавна ли се пристрастихте?
Ераст Петрович изстена, заклати глава.
— Вярвам ви. Още сте много млад, недейте да се погубвате! Предупредих ви: наркотикът е смъртоносен, ако не умееш да се държиш в ръце. Насмалко да загинете поради най-нелепата случайност! В стаята се е промъкнала мамуши, а вие и двамата сте в наркотичен транс, тоест в най-безпомощното възможно състояние!
— Кой? — отпаднало попита титулярният съветник. — Кой се е промъкнал?
— Мамуши. Японска пепелянка. Името й е нежно, но през май, след зимния сън, мамуши са особено опасни. Ако ви ухапе по крака или по ръката, може и да се размине, но ако е по врата, смъртта е сигурна. Понякога тия мамуши доплуват по каналите от оризовите полета до Сетълмента, вмъкват се по дворовете, дори по къщите. Миналата година една такава гадина ухапа сина на един белгийски търговец. Не можаха да го спасят. Е, какво мълчите?