Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
"И после?"
"После метнах подире му остатъка от факлата и го последвах."
"Защо, защо, защо го последва?" — попита онзи бързо и настойчиво.
"Евентуално да го спася."
"Да го спасиш! Него… него… него!"
Изхвърли кокалестата си ръка нагоре в знак на удивление и попита, почти изкрясквайки:
"Но кой всъщност е той? Кажи, кой, кой, кой!"
"Кой, кой, кой!" — извика всяка глава.
"Кой… кой… кой… кой!" — отекна навън с такава сила, че всички колони прокънтяха.
"Магьосника!" — отговорих.
"Магьосника! — повтори Скелета и със снижен глас прибави: — Значи наистина той, той, той!"
"Той… той… той… той…" — прозвуча тук в басейна. Отвън обаче беше тихо, зловещо тихо.
Сега Скелета се извъртя към главите. Зашепна си нещо неразбираемо с тях. После се обърна отново към мен и каза:
"Знам, че трябваше още много да ни приказваш, за да ни убедиш какво сме били и как хилядолетия сме служили само на нашите заблуди и химери. И вероятно никога нямаше да успееш. Но преданието на Марах Дуримех вече ни бе показало онова, което преди туй не виждахме. Сега ще ти призная, ти победи, победи още преди да си стигнал до края! Да ти го докажа ли?"
"Не. Доказателството ми е известно."
"Човеко! Ти си злокобен!"
"Вярвам! На "възвисените духове" винаги се свива сърцето, когато някой човек макар и само веднъж се осмели да мисли, и когато не могат да стигнат до никаква идея, добродушно го питат за съвет! Вашето доказателство е Магьосника. Ако беше попаднал по друг начин при вас, щяхте вместо духове да сте дяволи. А така той стои под човешка закрила и затова сам бива приет тук при скулптурата на раншното проклятие!"
"Говориш така остро, както гледат неговите очи. Улучваш толкова дълбоко, както искахме ние него да улучим. Заслужаваме си го. Прости ни вината!"
"Прости ни вината… прости ни вината!" — прозвуча от глава на глава навън в предния басейн.
Обладан от голяма, голяма радост, аз се наведох максимално напред и заговорих:
"Какво чух? Та това беше моята молитва! Душата приближава, душата на вашата статуя. Проклятието никога, никога не може да бъде душа. А ако камъкът трябва да говори вместо Бога, който може само да благославя, то му дайте ръце, които благославят!"
"А ти, ти му дай думите за цокъла!"
"Кога?"
"Сега, веднага!"
"Слушайте тогава!"
Те се сгъстиха и приближиха. По този начин възникна място за много от онези, които бяха отвън. Те влязоха. Изрекох, не гръмко, а бавно и доловимо:
"Благословен е онзи, който търсеше истината и при нозете нейни също заблудата намери. Затова го слагам, милостиви Господи, в ръката Твоя, макар досега да го обсипвах с клетви люти!"
След тези думи долу във водата се породи такава дълбока тишина, че чух свободната, блажена въздишка, която се донесе откъм мястото на Магьосника, а после и тихо, тихо повтаряните слова:
"Милостиви Господи… в ръката твоя…! Заблудата… значи мен… мен… мен! Сега само още едно, още едно!"
Тогава Скелета се раздвижи и прохлипа:
"Той не проклина заблудата и измамата! Но не ги и благославя, а ги слага в Божията ръка! Така, точно така иска и преданието! Тези думи трябва непременно да бъдат издълбани, непременно! Имаме време, още два лунни дни, да придадем на пестника, на статуята, издигнат за отмъщение, форма на опрощаваща десница. Така тя ще има душата, която искаш да й дадеш!"
Магьосника стана от мястото си, хвана се здраво за алабастъра и понечи да заговори. Но аз го изпреварих и попитах надолу:
"Значи се отказвате да мислите за отмъщение и проклятие?"
"Да" — отговори Скелета и "да, да… да!", прозвуча в хор.
"При това положение трябва да кажа последната си дума."
Извих се настрани, посегнах към ръката на Магьосника и заговорих:
"Тук държа този, когото необмислено сте проклинали. За онова, което е сторил на други, не мога да го съдя. А заплахите му срещу мен прощавам на драго сърце, защото искам да го изведа от неговата тъма навън при светлината! Нека бъде освободен от вината и също от… вас!"
"Това, това беше, това! — чух го тихо да промълвява. — Но как ли ще постъпят сега тези, тези там долу?!"
Скелета се придвижи отново напред и отправи думите си не към нас, а към своите другари по заблуда:
"Ние също му прощаваме онова, което ни стори. Нека бъде освободен от своята вина и също от нас!"
"Нека бъде освободен от своята вина и също от… нас!" — извикаха всички, всички глави. Нито един-единствен не премълча.
"Освободен… освободен… освободен… освободен!" — отекна ехото от стена на стена, от колона на колона.