Смъртта на императора

— Лош, много лош! До подножието на планината там на запад, дето прилича на рог, все още се понася. После обаче става ужасен. Единствено отломъци лава и човешки бой дълбоки цепнатини, в които като нищо можеш да си строшиш врата и краката. Ама най-лош е пътят горе при Fuente del Diablo.

— При «Дяволския извор»? Това пък какво е?

— Сеньор, тук в околностите цялата земя е вулканична. Кратерите наистина са до един угаснали, ала въпреки това на много места излизат на бял свят извори, които са толкова горещи, че с водата им човек може да си приготви кафе. Най-големият и най-горещият от всички тях е тъкмо Fuente del Diablo. Той образува малък басейн, подхранван от силен подземен приток.

— Е, нас ни интересува най-вече как най-бързо да стигнем там горе.

— Хмм! — Съдържателят хвърли замислен поглед върху конете на ездачите. — С коне дотам има само един път — този, по който тръгнаха другите и той е, както казах, ужасен. Но за пеша знам един много по-кратък. Вярно, доста стръмен е, ала не така изморителен като другия. Само че по него вие сигурно няма да искате да поемете.

— Защо не?

— Защото трябва да изоставите конете си. А навярно възнамерявате да прехвърлите планините!

— Заблуждавате се, сеньор. Ние трябва само да си поговорим с онези мъже. Стане ли това, задачата ни е изпълнена и можем да се върнем.

— Е, в такъв случай добре! Яздите до мястото, където от пътя се отделя пътеката и оставяте там конете си. Или по-добре да дойда и аз дотам и да взема после животните със себе си.

— Ама ще можете ли да поддържате крачка с нас?

— Не се кахърете! Вашите коне са изтощени, а освен това ще яхна магарето си, така че няма да изостана. Но няма ли да влезете и се подкрепите?

— За това и по-късно има време. Друго ни тегне сега на ума. Трябва да тръгваме след онези мъже.

— Позволете, сеньор, да съм на друго мнение! Няма да пропуснете ни най-малко, ако направите половин час почивка и хапнете нещо. Давам ви гаранция, че ще отидете достатъчно рано. Пътят за ездачи извива толкова далеч на север, че ще стигнете при Дяволския извор един час по-рано от бегълците.

— Но трябва да отчетем, че ще загубим време в търсене на пътя. Ние не го познаваме.

— Това няма значение. Аз ще ви придружа до входа на barranca[23], който ще следвате. Веднъж стигнали дотам, няма как да изгубите пътя. Поемате нагоре по пролома и като стигнете билото, ще се озовете при Дяволския извор, край който минава пътят за конници. А ако ви е удобно, мога да ви придружа чак догоре.