През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— А как върви спестяването? Расте ли сумата?
— Много бавно, ефенди. Моята заплата е малка, а освен това трябва да давам по нещо и на баща ми, който също работи под аренда.
Зарадвах се. Българката изглеждаше толкова всеотдайна и почтена. Даваше на баща си от оскъдната си заплата, въпреки че така отдалечаваше лелеяното щастие.
— Удари ли се?
— Конят ме ритна.
Но не беше чак толкова лошо, защото тя отново стоеше изправена. Бръкнах в пояса си, извадих една малка кесийка с може би петдесет-седемдесет пиастъра и й я подадох.
— Тогава трябва да идеш на лекар и при аптекаря, Анка, за да излекуваш раната си. Имаш ли с какво да им платиш? Анка понечи бързо да ги грабне, но отдръпна ръката си и каза:
— Не мога да приема това.
— Защо?
— Сигурно няма да се наложи да ходя на лекар и при аптекаря, затова не мога да взема и парите.
— Тогава ги приеми като подарък от мен!
Анка слисано ме погледна и попита смутено:
— Защо? Аз не съм направила нищо за теб?
— Когато се прави подарък, не е и задължително. Прибави ги към спестяванията си или ги изпрати на баща си, който сигурно се нуждае от тях.
— Правилно казваш, ефенди. Ще изпратя парите на баща си.
Той ще се моли за теб на Божията майка, въпреки че си мюсюлманин.
— Не съм мюсюлманин, а християнин.
— Тогава се радвам още повече. Аз съм католичка, а и годеникът ми изповядва същата вяра.
— Е, аз съм бил в Рим и съм виждал баба мукадес[38], заобиколен от кардналалар.
— О, да можеше да ми разкажеш!
Макар това желание да беше породено от женското любопитство, идваше от добро сърце, което се виждаше по светналите й очи.
— С удоволствие бих го направил, Анка, но вероятно няма да те видя повече.
— Както виждам, чужд си по тези места. Къде ще отседнеш?
— При Мурад Хабулам.
— Света Панагия! (Света майчице!) — извика тя изплашено на български. Приближи се бързо, хвана стремето ми и попита на турски с приглушен глас: — Да не си ефендито, когото очакват с тримата му придружители?
— Ефенди съм и имам трима придружители. Но дали ме очакват, не бих могъл да знам.
— От Жиганци ли идваш?
— Да.
— Значи си ти.
Анка се вдигна на пръсти и ми прошепна още по-тихо отпреди:
— Внимавай, ефенди!
— Говори по-високо, Анка. Тези трима мъже могат да го чуят. Те са ми приятели. От кого трябва да се пазя?
— От Мурад Хабулам, моя ага.
— Ах, ти слугуваш при него? — попитах аз.
— Да, и Яник също.
— Имаш ли основание да ме предупреждаваш?
— Искат да ви убият.
— Това го знам, Анка. А би ли могла да ми кажеш по какъв начин смятат да го направят?
— Още не. Двамата с Яник подслушвахме. Успяхме да чуем някои неща, от които предположихме, че с вас ще се случи нещо лошо.
[#2 Кардиналите. — Бел. нем. изд.]
— Искаш ли да станеш моя закрилница?
— С удоволствие, ефенди, защото си от моята вяра и си виждал Светия отец. Ще ти помагам дори нашият ага да ни изгони!
— Ако го направи, ще се погрижа за вас.
— Наистина ли ще го направиш, ефенди?
— Давам ти думата си.
— Значи ще удържиш на нея, защото си християнин. Сега не мога да ти кажа повече, защото нямам време. Трябва да вървя в кухнята, защото господарката замина на гости в Юскюб. Трябваше да замине веднага, щом вестта за пристигането ви дойде. Пазете се от Хумун, слугата, който е довереник на агата и ме мрази, понеже обичам Яник, а не него. Ще живеете в ихтиар ана калеси[39], а аз ще се погрижа да узнавате всичко. Ако не мога да дойда аз самата, ще изпращам Яник, на когото можете да се доверите.
Анка изрече това много припряно, а после бързо хукна нататък.
— Какво чуваме, ефенди! — каза Оско. — Заплашва ни голяма опасност! Не е ли по-добре да отидем в хана?
— Не. Там ще бъдем също толкова застрашени, без да можем да се защитим. А тук намерихме помагачи и приятели, от които ще узнаваме какво трябва да правим.
— Сихди, имаш право — съгласи се Халеф. — Аллах ни изпраща тази приятелка и нейния годеник, за да ни закриля. Християнството, изглежда, е добро, щом веднага свързва сърцата. Понеже съм мюсюлманин, не мога да стана християнин. Но ако не бях мюсюлманин, щях да стана привърженик на Иса Бен Мариам[40]. Вижте, там ни маха шивачът, предателят!
Бяхме стигнали до ъгъла на градинския зид и се отправихме покрай едната му стена. Там имаше отворена една врата, а пред нея стоеше джуджето и ни чакаше.
— Елате, елате! — извика ни той. — Добре сте дошли. Агата ви очаква!
38
Светия отец.
39
Кулата на старата майка.
40
Исус, синът на Мария. — Бел. нем. изд.