Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Но имаше и нещо още по-важно – беше работил за „Милениум“.
Насилствената смърт на Даг Свенсон и Мия Бергман не можеше да разтърси нацията, както убийството на Улоф Палме например, и следователно нямаше да бъде обявен общодържавен траур. Ала за служителите на „Милениум“ шокът може би беше още по-голям, случилото се ги засягаше лично, а и Даг Свенсон имаше страшно много познати журналисти, които на свой ред щяха да изискват информация.
Сега Микаел и Ерика трябваше да довършат работата на Даг Свенсон и да разследват смъртта му.
– Мога да възстановя текста – рече Микаел. – С Малин трябва да прегледаме книгата ред по ред и да извършим допълнителни проучвания, за да можем да отговорим на евентуални въпроси. До голяма степен можем да следваме личните записки на Даг, но възниква проблем с четвърта и пета глава, които се основават на направените от Мия интервюта, така че не знаем кои са източниците. С малки изключения обаче ми се струва, че бихме могли да използваме бележките в дисертацията ѝ като основен източник.
– Липсва ни последната глава.
– Така е. Аз обаче разполагам с черновата на Даг, а и обсъждахме нещата толкова много пъти, че знам какво точно възнамеряваше да напише. Предлагам да махнем обобщаващата част и да я заменим с послеслов, където ще обясня аргументите му.
– Добре. Искам да видя текста, преди да дам одобрението си за каквото и да било. Не можем да говорим от негово име.
– Няма проблем. Ще напиша главата под формата на мои лични наблюдения и ще я подпиша с моето име. Ще е съвсем ясно, че авторът съм аз, а не той. Ще разкажа как му е хрумнала идеята за книгата и що за човек е бил. И ще завърша с кратко обобщение на казаното от него по време на най-малко дузина разговори през последните месеци. В черновата му има много неща, които мога да цитирам. Мисля, че ще се получи добре.
– По дяволите… Искам да публикувам тази книга повече от всичко друго – рече Ерика.
Микаел кимна. Разбираше я напълно.
– Чула ли си нещо ново? – попита я той.
Ерика Бергер постави очилата си за четене на масата и поклати глава. След това се изправи, наля в две чаши кафе от термоса и седна срещу Микаел.
– С Кристер сме скицирали следващия брой. Включихме две статии, които бяха предвидени за по-следващия, и сме поръчали текстове на колегите на свободна практика. Но въпреки това изданието ще е хаотично, без основна линия.
Двамата поседяха мълчаливо за миг.
– Слушал ли си новините? – попита Ерика.
Микаел поклати глава.
– Не. Но знам какво ще кажат.
– Убийството е новина номер едно, следвана е от инициативата на Центъра[47].
– Което означава, че в страната не се случва абсолютно нищо друго.
– Полицията все още не е разкрила имената на Даг и Мия. Описват ги като „нормална двойка“. Липсва и информация, че ти си ги открил.
– Обзалагам се, че ще направят всичко възможно, за да го скрият. Това поне е в наша полза.
– Защо им трябва да го крият?
– Защото принципно не обичат медийния цирк. Моето име определено има новинарска стойност и следователно полицията смята, че е най-добре никой да не знае, че именно аз съм ги открил. Предполагам, че тази информация ще изтече по някое време през нощта или утре рано сутринта.
– Млад и циничен.
– Вече не сме толкова млади, Рики. Мислех за това, докато ме разпитваха през нощта. Полицайката приличаше на ученичка.
Ерика се разсмя леко. Вярно, че спа няколко часа през нощта, но и тя бе започнала да усеща умора. Скоро напълно изненадващо щеше да влезе в ролята си на главен редактор на един от най-маститите вестници в страната. „Не, сега не е моментът да съобщя тази новина на Микаел.“
– Хенри Кортез се обади преди малко. Някакъв Екстрьом, ръководител на предварителното разследване, е дал пресконференция в три часа – рече тя.
– Ричард Екстрьом?
– Да. Познаваш ли го?
– Доста активен е политически. Медийният шум е гарантиран. Тук не става въпрос за убийството на двама улични търговци в Ринкебю. Историята ще получи голяма публичност.
– Той твърди, че полицията работи по няколко версии и се надява бързо да разреши случая. Но като цяло не каза нищо особено. За сметка на това обаче залата беше препълнена с журналисти.
Микаел вдигна рамене. След това разтърка очи.
– Не мога да забравя как изглеждаше Мия. По дяволите, тъкмо се бяхме запознали.
Ерика кимна мрачно.