Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Каладин стъпи на крака, ускорението още го тласкаше напред. Нещо проблесна във въздуха до него. Падаше към земята.
Острието на копието. Каладин изрева предизвикателно, завъртя се и улови острието в полет. То падаше с върха надолу и Каладин го улови за останалите няколко пръста от дръжката. Палецът му легна на дървото, острата част се подаде под дланта му. Броненосецът отново замахна, когато Каладин спря, простря ръката си настрани и стовари острието на копието право във визьора.
Всичко замря.
Каладин стоеше с протегната ръка. Броненосецът беше точно вдясно от него. Амарам беше изпълзял до половината на плитката падинка. Копиеносците на Каладин стояха в края и зяпаха. Той дишаше тежко и още стискаше дръжката. Ръката му беше пред лицето на Броненосеца.
Оня падна назад с проскърцване на Бронята и се сгромоляса на земята. Мечът му се заби косо в камъните.
Каладин се отдалечи с олюляване. Чувстваше се изцеден. Вцепенен. Изтръпнал. Хората му бързо приближиха, спряха като един и се вторачиха в падналия мъж. Гледаха изумено, даже с някакво обожание.
— Мъртъв ли е? — попита тихо Алабет.
— Мъртъв е — чу се глас.
Каладин се обърна. Амарам все така лежеше на земята, но беше смъкнал шлема си. Тъмните му коса и брада лъщяха от пот.
— Ако беше още жив, Мечът му щеше да изчезне. Бронята пада от него. Мъртъв е. В името на кръвта на праотците ми… ти уби Броненосец!
Странно, но Каладин не беше изненадан. Само изтощен. Огледа телата на мъжете, които бяха негови най-скъпи другари.
— Вземи го, Каладин — рече Кореб.
Каладин се обърна и хвърли поглед към Меча, който стърчеше с ефеса към небето.
— Вземи го — повтори Кореб. — Твой е. Отче на Бурята, Каладин. Ти си Броненосец!
Каладин замаяно пристъпи напред, протегна ръка към оръжието. Спря току над него.
Всичко беше лошо.
Вземеше ли Меча, ставаше един от тях. Даже и очите му щяха да се променят, ако се вярва на приказките. Мечът блестеше в светлината, неопетнен от извършените убийства, ала за миг Каладин го видя червен. Изцапан с кръвта на Далет. Кръвта на Тоорим. Кръвта на мъжете, които бяха живи само допреди няколко мига.
Той беше съкровище. Хората заменяха кралства срещу Мечове. Малцината тъмнооки, които бяха спечелили такива, живееха вечно в песните и приказките.
Но от самата мисъл да го докосне му призля. Мечът въплъщаваше всичко, което той вече ненавиждаше у светлооките, и току-що беше погубил мъжете, които той обичаше силно. Взря се в отражението си в безмилостния метал, сне ръка и се отдалечи.
— Твой е, Кореб — рече Каладин. — Давам ти го.
— Какво? — обади се Кореб иззад гърба му.
Почетната гвардия на Амарам най-сетне се завърна. Мъжете предпазливо се изправиха над падинката. Изглеждаха посрамени.
— Какво правиш? — поиска да узнае Амарам, когато Каладин мина край него. — Какво… Няма ли да вземеш Меча?
— Не го искам — отвърна тихо Каладин. — Давам го на моите хора.
Той се отдалечи. Беше изтощен. Вече не изпитваше нищо. По лицето му се стичаха сълзи, докато се изкачваше от падината и си проправяше път през почетната гвардия.
Отправи се към лагера сам.
48
Ягода
„Отнемат светлината, където и да се промъкнат. Обгоряла кожа.“