Пътят на кралете (том II)

— Отлична идея. Сигурен съм, че ардентите ще Ви пуснат по-охотно, ако знаят, че се завръщате у дома си.

Усмихна се любезно и постави ръка върху рамото й.

— Този свят понякога е буря. Но помнете, слънцето винаги изгрява отново.

— Благодаря Ви, Ваше Величество.

Кралят се отдалечи, посети други пациенти и после заговори спокойно с ардентите. Не бяха минали и пет минути и Ясна влезе през вратата с обичайната си изправена походка. Бе облякла красива тъмносиня рокля със златна бродерия. Лъскавата й черна коса бе сплетена и поддържана от шест тънки златни игли; бузите й бяха румени, а устните — кървавочервени от червилото. В бялата стая изпъкваше като цвете на голо каменно поле.

Скритите от широките поли на копринената й рокля нозе я понесоха към Шалан; под мишницата си стискаше дебела книга. Един ардент й донесе столче и тя седна, точно където преди малко бе седял кралят.

Ясна погледна Шалан със спокойно и безчувствено лице.

— Казаха ми, че моето наставничество е взискателно и изискващо, даже сурово. Това е една от причините често да отказвам да взема повереници.

— Извинявам се за слабостта си, Сиятелна — отвърна Шалан със сведен поглед.

Ясна изглеждаше недоволна.

— Нямах намерение да намеквам за Ваша грешка, дете. Опитвах обратното. За съжаление… не съм привикнала да се държа така.

— Да се извинявате?

— Да.

— Е, виждате — продължи Шалан, — за да станете умела в извиненията, най-напред трябва да правите грешки. Там е проблемът Ви, Ясна. Вие сте страхотна в правенето на грешки.

Изражението на жената омекна.

— Кралят спомена, че ще се завръщате при семейството си.

— Какво? Кога?

— Когато ме посрещна в коридора и най-накрая ми разреши да Ви посетя.

— Звучите така, сякаш сте чакали отвън.

Ясна не отговори.

— А проучванията Ви!

— Мога да ги правя и в чакалнята на болницата.

Поколеба се.

— През последните няколко дни ми бе малко трудно да се съсредоточа.

— Ясна! Това е почти човешко от Ваша страна!

По-голямата жена я погледна неодобрително; Шалан потръпна и веднага съжали за думите си.

— Съжалявам. Не се учих добре, нали?

— Или може би просто практикувате изкуството на извинението. Тъй че няма да се усещате несигурна в случай на необходимост, както е с мен.

— Колко умно от моя страна.

— Наистина.

— Мога ли да спра? — попита Шалан. — Май практикувах напълно достатъчно.

— Струва ми се — отговори Ясна, — че извинението е изкуство, в което можем да следваме повече от един учител. Не ме вземайте за образец в това отношение. Гордостта често минава за безпогрешност.

Наклони се напред.

— Съжалявам, Шалан Давар. Като ви претоварих, може и да съм навредила на света и да съм му отнела един от големите учени на новото поколение.

Шалан се изчерви и се почувства още по-глупава и виновна. Очите й се спряха на ръката на учителката й. Ясна носеше черна ръкавица, която скриваше фалшивия Превръщател. Ученичката й стисна със свободната си ръка кесията с истинския. Ако Ясна разбереше…