Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Ограбването на убитите беше строго забранено, но Каладин прецени, че ако Амарам иска плячката, преспокойно може и сам да убива противниците. Уважаваше го повече от други светлооки, всъщност повече от всички светлооки. Но подкупите не бяха евтини.
Тоорим се приближи и рече:
— Нищо, сър. Или не е носил никакви сфери, или ги е скрил под гръдната броня.
Каладин кимна отсечено и продължи да оглежда бойното поле. Войските на Амарам се възстановяваха; скоро щяха да спечелят сражението. Всъщност тъкмо в този миг Амарам най-вероятно оглавяваше директен щурм. По правило той се включваше към края на боя.
Каладин отри чело. Трябваше да прати някой да доведе капитана им, Норби, за да докаже убийството на светлоокия. Първо обаче му трябваха лекарите за…
— Сър! — внезапно се обади Тоорим.
Каладин отново погледна към линията на противника.
— Отче на Бурята! — възкликна Тоорим. — Сър!
Тоорим не гледаше към врага. Каладин се обърна към своята войска. Там сред войниците препускаше на кон с цвета на самата смърт нещо невъзможно.
Мъжът носеше блестяща златна броня. Съвършена златна броня. Тъкмо такава броня се стремяха да имитират всички останали. Всяка плочица прилягаше отлично; не се виждаха връзки или кожа. В тази броня ездачът изглеждаше огромен, могъщ. Като бог. Носеше великолепен меч, който изглеждаше прекалено голям за използване. Мечът беше украсен с гравюри, формата му напомняше на лумнал пламък.
— Отче на Бурята… — промълви Каладин.
Броненосецът излезе от редиците на амарамовата армия. Досега препускаше сред тях и посичаше войниците по пътя си. В един кратък миг умът на Каладин отказваше да приеме, че това създание — това прекрасно божество — може да е враг. Илюзията се подхранваше от обстоятелството, че Броненосецът излезе от тяхната страна.
Объркването на Каладин трая до мига, когато Броненосецът прегази Сен, сне Меча и отряза главата на Далет с едно-единствено леко движение.
— Не! — изкрещя Каладин. — Не!
Тялото на Далет рухна на земята, очите му сякаш пламнаха и от тях се вдигна дим. Броненосецът посече Син и стъпка Линдел, преди да продължи нататък. Извърши всичко това така привично, както една жена би забърсала петно от масата.
— НЕ! — ревна Каладин и се втурна към падналите мъже от своя взвод. В това сражение не беше загубил нито един човек! Щеше да опази всички!
Рухна на колене до Далет и изтърва копието си. Не се долавяше пулс, а изгорелите му очи… Беше мъртъв. Мъката заплашваше да погълне Каладин.
Не!, обади се онази част от ума му, която беше обучена от Лирин. Спаси онези, които можеш!
Обърна се към Сен. Конят беше стъпил на гърдите на момчето — гръдната кост беше пукната, ребрата потрошени. Момчето се задъхваше, гледаше право нагоре, бореше се за въздух. Каладин измъкна превръзка. Спря и я погледна. С превръзка? Да оправи смазания гръден кош?
Сен спря да хрипти. Сгърчи се веднъж. Очите му още бяха отворени.
— Той гледа! — прошепна момчето със свистене. — Черният свирач в нощта. Държи ни на дланта си… свири мелодия, недоловима за човеците!
Очите му се обърнаха. Спря да диша.
Лицето на Линдел беше смазано. Очите на Син димяха; той също не дишаше. Каладин ужасен коленичи в кръвта на Сен. Тоорим и двата отряда се събраха около него и изглеждаха не по-малко потресени.
Не е възможно. Аз… аз…
Викове.
Каладин вдигна поглед. Зелено-червеното знаме на Амарам се вееше право на юг. Броненосецът беше посякъл хората на Каладин на път за това знаме. Пред него копиеносците с викове се пръснаха в безредно бягство.
Врящ гняв изпълни Каладин.
— Сър? — продума Тоорим.
Каладин взе копието и се изправи. Коленете му бяха покрити с кръвта на Сен. Хората му го наблюдаваха объркано и тревожно. Стояха твърдо насред хаоса; доколкото Каладин можеше да прецени, единствени те не бягаха. Броненосецът беше превърнал войниците в каша.
Каладин вдигна копието и побягна. Хората му нададоха боен вик, строиха се зад него и се понесоха през скалистата равнина. Копиеносци с униформи в двата цвята се препъваха и им правеха път, изпущайки оръжията и щитовете си.
Каладин набра скорост, краката му пулсираха, отрядът едва поддържаше темпото. Пред тях — точно пред Броненосеца — група зелени се разпадна и побягна. Почетната гвардия на Амарам. Пред лицето на Броненосеца, те изоставиха задължението си. Амарам остана сам. Конят му заотстъпва. Носеше сребриста плочеста броня, която изглеждаше толкова проста пред онази на Броненосеца.