Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Въздухът миришеше на сапун и масло от ралица; къпеха я редовно и миеха ръката с антисептик, за да отпъждат духчетата на загниването. Около половината от леглата бяха заети от болни жени; платнени паравани на колелца с дървени рамки можеха да бъдат подредени около леглото, за да осигурят уединение. Шалан носеше проста бяла дреха, която се развързваше отпред и имаше дълъг ляв ръкав, с връзки, за да пази скритата й ръка.
Бе прехвърлила кесията си в болничната дреха и я бе закопчала в левия ръкав. Никой не надзърна вътре. При миенето я откопчаваха и я връчваха на Шалан без приказки, въпреки необичайната й тежест. В кесиите на жените не бъркаше никой. Въпреки това не оставяше своята кесия.
В болницата се грижеха за всичките й потребности, но не можеше да я напусне. Напомняше й времето у дома, в именията на баща й. Това все повече я ужасяваше, точно колкото и главите-символи. Бе вкусила независимостта и не искаше да се връща към онова, което е била. Повивана, глезена, показвана.
Ала бе малко вероятно да може да се върне към ученето с Ясна. Мнимият й опит да се самоубие й даваше отлична причина да се върне вкъщи. Трябваше да отиде. Да остане и само да изпрати Превръщателя би било егоистично предвид възможността да си тръгне, без да предизвика подозрения. Освен това бе употребила Превръщателя. Можеше да използва дългия път до дома, за да разбере как го бе направила и да е готова да помогне на семейството си, щом се прибере.
Въздъхна и довърши рисунката си с няколко щриха. Беше изображение на посетеното от нея странно място. Далечният хоризонт с яркото и все пак студено слънце. Горе към него се кълбяха облаци, безкрайният океан долу, слънцето изглеждаше като в края на дълъг тунел. Над океана се носеха стотици пламъци, море от светлини над морето от стъклени мъниста.
Тя отгърна картината и погледна рисунката отдолу. Бе изобразена тя, свита в леглото, заобиколена от странните създания. Не смееше да каже на Ясна какво е видяла, за да не се разкрие, че е Превръщала и че следователно е извършила кражба.
Следващата картина я изобразяваше просната на пода сред кръвта. Вдигна поглед от скицника. Облечена в бяло жена ардент седеше до стената и се преструваше, че шие, но всъщност я наблюдаваше в случай, че тя отново реши да се нарани. Шалан сви устни в тънка черта.
Добро прикритие, каза си тя. Действа отлично. Спри да се притесняваш толкова.
Върна се на последната си рисунка за деня — една от главите-символи. Без лице, без очи, само странният назъбен знак с връхчета като изрязан кристал. Трябваше да имат нещо общо с Превръщането. Нали?
Аз посетих друго място, помисли Шалан. Струва ми се… струва ми се, че говорих с духа на чашата… Нима една чаша наистина имаше душа? Щом отвори кесията, за да провери Превръщателя, откри, че сферата, дадена й от Кабсал, е спряла да свети. Смътно си спомняше усещане за светлина и красота, една бушуваща в нея буря.
Бе взела светлината от сферата и я бе дала на чашата — на духа на чашата — като подкуп, за да превърне. Така ли ставаше Превръщането? Или тя просто опитваше да направи някаква връзка?
Шалан свали скицника, когато в стаята влязоха посетители и започнаха да се движат между пациентите. Повечето от жените седнаха напрегнато, щом видяха крал Таравангян с оранжевата му дреха и благия старчески вид. Той се спираше пред всяко легло, за да поговори. Бе чувала, че посещавал болницата често, поне веднъж седмично.
Най-накрая той стигна до леглото на Шалан. Усмихна й се и седна, след като един от многото му придружители постави тапицирана табуретка за него.
— И младата Шалан Давар. Бях ужасно натъжен да чуя за злополуката Ви. Извинявам се, че не дойдох по-рано. Задържаха ме държавни дела.
— Напротив, Ваше величество.
— Не, не — отвърна той. — Но така трябва да бъде. Мнозина се оплакват, че прекарвам твърде много от времето си тук.
Шалан се усмихна. Такива оплаквания никога не бяха гласовити. Заетите с политиката в двора земевладелци и глави на знатни домове бяха щастливи с крал, който прекарва толкова много от времето си извън двореца, без да се занимава с интригите им.
— Тази болница е чудесна, Ваше Величество — продължи тя. — Не мога да повярвам колко добре се грижат за всеки.
Той се усмихна широко.
— Големият ми триумф. Светлооки, тъмнооки, не отпращат никого — било просяк, уличница или някой моряк отдалеч. Знаете, че всичко се издържа от Паланеума. Всъщност, дори и най-неясното и безполезно сведение помага за лекуването на болните.