Пътят на кралете (том II)

Свали ръката си от книгата и се надигна, за да стане.

— Той греши — внезапно произнесе Шалан, осъзнала нещо.

Ясна се обърна към нея.

— Кабсал — каза ученичката й и се изчерви. — Твърди, че проучвате Пустоносните, понеже искате да докажете, че воринизмът е лъжлив.

Ясна изсумтя презрително.

— Не бих отдала четири години от живота си на подобно безсмислено занятие. Да опиташ да докажеш нещо отрицателно е идиотизъм. Нека воринистите вярват в каквото желаят — мъдрите сред тях ще намерят добрина и утеха във вярата си; глупаците ще си останат такива без значение в какво вярват.

Шалан се намръщи. В този случай защо Ясна изучаваше Пустоносните?

— А. Говорим за бурята, а тя вече вилнее — обърна се Ясна към входа на стаята.

Шалан с изненада установи, че току-що бе дошъл Кабсал, облечен в обичайните си сиви дрехи. Спореше деликатно със сестрата, която сочеше към кошницата в ръката му. Най-накрая жената вдигна ръце, оттегли се и го остави да се приближи с триумфална стъпка.

— Най-после! — обърна се той към Шалан. — Старият Мунгам може да бъде истински тиранин.

— Мунгам? — попита Шалан.

— Ардентът, който отговаря за болницата — поясни Кабсал. — Трябваше да ме пуснат веднага. Все пак зная какво Ви трябва, за да се поправите!

Извади бурканче сладко и се усмихна широко.

Ясна остана на табуретката и наблюдаваше Кабсал през кревата.

— Бих предположила — изрече тя сухо — че ще дадете на Шалан отдих, като имаме предвид, че ухажванията Ви я доведоха до отчаяние.

Кабсал пламна. Погледна Шалан и тя можа да види молбата в очите му.

— Не бяхте вие, Кабсал — произнесе тя. — Просто… просто не бях готова за живота далеч от семейното ми имение. Все още не разбирам какво е станало с мен. Никога досега не съм правила нещо такова.

Той се усмихна и придърпа столче за себе си.

— Мисля — отвърна ардентът, — че липсата на цветове на такива места държи хората болни толкова дълго. И липсата на прилична храна.

Той намигна и обърна бурканчето към Шалан. То бе тъмночервено.

— Ягоди.

— За пръв път чувам за такова растение — каза Шалан.

— То е изключително рядко — намеси се Ясна и се пресегна за бурканчето. — Като повечето растения от Шиновар не може да расте другаде.

Кабсал изненадано погледна как Ясна отвори капака и топна пръст в буркана. Замисли се, после доближи до носа си малко от сладкото, за да го помирише.

— Бях останал с впечатлението, че не харесвате сладко, Сиятелна Ясна — продължи той.

— Не харесвам — отвърна тя. — Просто бях любопитна за миризмата. Чувала бях, че ягодите са много специфични.

Врътна обратно капачето и избърса пръста си в платнената си кърпичка.

— Донесох и хляб — каза Кабсал. Извади малко пухкаво хлебче.

— Мило е от Ваша страна, че не ме обвинявате, Шалан, но виждам, че вниманието ми е било твърде настойчиво. Все пак си казах, че бих могъл да донеса това и…