Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Взводът на Каладин се носеше срещу потока на войската като клин, който се движи в погрешната посока. Те бяха единствените, които тичаха в погрешната посока. При минаването им някои от бягащите войници поспираха, но никой не ги последва.
Броненосецът мина край Амарам. С един удар на Меча преряза шията на коня му. Очите на животното изгоряха в двете дълбоки ямки и то падна, гърчейки се. Амарам остана на седлото.
Броненосецът описа с коня си тесен кръг, после светкавично се метна от гърба му. Стъпи на земята с хрущене и спря.
Каладин удвои скоростта си. Дали тичаше, за да отмъсти, или се мъчеше да защити своя върховен маршал? Единственият светлоок, който беше проявявал някаква човещина? Имаше ли значение?
Амарам се бъхтеше в грубата си броня, трупът на коня притискаше крака му.
Броненосецът вдигна Меча си с две ръце, за да го довърши.
Каладин го приближи откъм гърба и с вик замахна с дръжката на копието си, като вложи в удара ускорение и сила. Дръжката се строши в крака на Броненосеца и се посипаха трески.
Откатът събори Каладин на земята; ръцете му трепереха, стискаха строшеното копие. Броненосецът се олюля и сведе Меча си. Обърна защитеното си от шлема лице към Каладин. Позата му издаваше върховна изненада.
След миг пристигнаха останалите двадесет мъже от взвода на Каладин и нападнаха яростно. Каладин стана с мъка и се втурна да вземе копието на убит войник. Измъкна един от ножовете си от ножницата, захвърли строшеното копие, грабна новото и се обърна. Хората му нападаха така, както ги беше обучил. Атакуваха от три страни и удряха с копията по свръзките в Бронята. Броненосецът се огледа с вид на човек, заобиколен от джафкащи кутрета. Нито един удар явно не проби бронята. Той поклати глава.
После нападна.
Мечът се развъртя в помитащи смъртоносни удари и посече десет копиеносци.
Каладин се скова от ужас, когато Тоорим, Асис, Хамел и седмина други паднаха с горящи очи. Броните и оръжията им бяха прерязани. Останалите с препъване отстъпваха потресени.
Броненосецът пак замахна и уби Ракша, Навар и още четирима. Каладин зина. Неговите хора — неговите приятели — мъртви, просто така. Последните четирима опитаха да се измъкнат. Хаб се препъна в трупа на Тоорим, падна и изтърва копието си.
Броненосецът не им обърна внимание и пристъпи към прикования на място Амарам.
Не, помисли Каладин. Не, не, НЕ! Нещо го тласна напред, противно на всяка логика и разум. Отчаян, измъчен, разгневен.
В падинката, където се биеха, нямаше никой друг. Разумните копиеносци бяха избягали. Четиримата останали от отряда му се бяха добрали до възвишението недалеч, но не бягаха. Викаха го.
— Каладин! — крещеше Рееш. — Каладин, не!
В отговор Каладин извика. Броненосецът го чу, извъртя се — немислимо бързо — и замахна. Каладин се приведе да избегне удара и стовари дръжката на копието си в коляното му.
Копието отскочи. Каладин изруга и се хвърли назад, точно когато Мечът разсече въздуха пред него. Каладин отскочи и се стрелна напред. Умело удари врата на противника. Бронята там отклони удара. Копието само одраска боята.
Броненосецът се обърна към него, хванал Меча с две ръце. Каладин бързо се отмести извън обсега на това невероятно оръжие. Амарам най-сетне се беше измъкнал и се отдалечаваше пълзешком, единият крак се влачеше подире му — от усукването личеше, че е счупен на няколко места.
Каладин се подхлъзна, спря, завъртя се и загледа Броненосеца. Това същество не беше бог. Представляваше най-низкото у светлооките. Възможността да убиват хора като Каладин безнаказано.
Всяка броня имаше слабо място. Всеки човек — също. Каладин помисли, че е зърнал очите на противника зад шлема. Визьорът беше достатъчен тъкмо за кама, но хвърлянето трябваше да е съвършено. Каладин трябваше да застане близо. Смъртоносно близо.
Той отново се втурна напред. Броненосецът замахна с Меча със същия широк замах, с който беше погубил толкова много от хората на Каладин. Каладин се хвърли надолу, плъзна се на колене и се изви назад. Мечът проблесна над него и сряза горната част на копието му. Парчето отхвърча и се запревърта.
Каладин се напрегна, метна се отново на крака, замахна рязко и запрати ножа към очите, които го наблюдаваха иззад непроницаемата броня. Камата удари наличника съвсем леко встрани от нужния ъгъл, отскочи от страните на визьора и рикошира.
Броненосецът изруга и отново замахна с огромния Меч към Каладин.