Пътят на кралете (том II)

Шалан се сви.

— Смятах да напусна, Сиятелна. Съжалявам. Трябваше да Ви кажа.

Ясна се отпусна.

— Предполагам, че трябваше да се очаква, имайки предвид всичко останало.

— Сладкото? — обади се отново Кабсал.

Шалан се смръщи. Бе особено настойчив за това сладко. Взе буркана, помириса го и се дръпна.

— Мирише ужасно! И това е сладко?

Миришеше на оцет и тиня.

— Какво? — произнесе стреснато Кабсал. Взе бурканчето, помириса го, после се извърна с изражение на погнуса.

— Май сте взел калпав буркан — каза Ясна. — Не се предполага да мирише така?

— Въобще не — отговори й той. Показа колебание, после топна пръст в буркана и напъха голяма хапка в устата си.

— Кабсал! — каза му Шалан. — Та това е отблъскващо!

Той се закашля, но се насили и го преглътна.

— Не е чак толкова зле. Трябва да го опитате.

— Какво?

— Наистина — продължи той и го протегна към нея. — Тоест, исках това да бъде специално за Вас. А пък то излезе съвсем противно.

— Няма да опитам това, Кабсал.

Той се спря, сякаш преценяваше как да я накара да го изяде. Защо се държеше толкова странно? Вдигна ръка към главата си, изправи се и неуверено отстъпи от леглото.

После се втурна вън от стаята. Измина само половината разстояние и рухна на пода; тялото му се плъзна леко по едноцветния камък.

— Кабсал! — промълви Шалан, скочи от кревата и се затича към него само по бялата си дреха. Той трепереше. И… и…

И тя трепереше. Стаята се въртеше. Изведнъж се почувства много изморена. Опита да застане права, но й се зави свят и падна. Едвам усети как се удря в пода.

Някой бе коленичил над нея и ругаеше.

Ясна. Гласът й звучеше отдалечено.

— Отровена е. Трябва ми гранат. Донесете ми един гранат!

В кесията ми има един, помисли си Шалан. Заопипва го и успя да развърже ръкава на скритата си ръка. Защо… защо й трябва…

Не, не мога да й покажа това. Превръщателят!

Умът й бе твърде замъглен.

— Шалан — продължи притесненият и много внимателен глас на Ясна. — Ще Превърна кръвта ти, за да я пречистя. Ще е опасно. Изключително опасно. Не съм добра с плътта и кръвта. Дарбата ми не е там.

Трябва й. За да ме спаси. Едвам бръкна вътре и извади кесията с дясната си ръка.

— Ти… не можеш…

— Мълчи, дете. Къде е този гранат!

— Не можеш да Превръщаш — слабо изрече Шалан и развърза кесията си. Обърна я и смътно видя един размазан златен предмет да се хлъзва на пода заедно с граната, който Кабсал й бе дал.

Отче на Бурята! Защо стаята се въртеше толкова?

Ясна ахна. Някъде далеч.

Все по-слабо…

Нещо стана. Шалан бе прогорена от струя топлина, нещо вътре в кожата й, като че я бяха хвърлили в кипящ котел. Изпищя, изви гръб, мускулите й се свиха.

Всичко почерня.