Пътят на кралете (том II)

— А Вие, сър? — попита Далет.

Недалеч от тях светлоокият така и не бе успял да събере достатъчно войници. Беше уязвим. Приличаше на камък, довлечен от вече пресъхнал поток.

— Броненосец — каза Сен.

Далет изсумтя.

— Не, слава на Отеца на Бурята. Само офицер от светлооките. Броненосците са твърде ценни, та да се похабяват за дребен пограничен спор.

Каладин стисна зъби и загледа светлоокия воин. За колко ли могъщ се мислеше той, възседнал скъпия кон, неуязвим за копията с великолепната си броня и високия ръст на животното. Замахна с боздугана и уби хората наоколо.

Тези сражения се предизвикваха от господари като него, алчни дребни светлооки, които се мъчеха да крадат земи, когато по-високопоставените бяха далеч и воюваха срещу паршендите. Такива като него даваха далеч по-малко жертви от копиеносците и така животът под командването на подобните нему се обезцени.

Все по-често през последните няколко години за Каладин всеки от тези дребни светлооки представляваше Рошоне. Само Амарам оставаше встрани. Амарам, който се държа така добре с бащата на Каладин и обеща да пази Тиен. Амарам, който винаги говореше с уважение, дори и с низшите копиеносци.

Беше като Далинар и Садеас. Не като тази сган.

Разбира се, Амарам не успя да опази Тиен. Но и Каладин не успя.

— Сър? — рече Далет неуверено.

— Втори и Трети отряд в клещи — каза Каладин студено. — Ще смъкнем един Сиятелен господар от трона му.

— Сигурен ли сте, че е разумно, сър? — обади се Далет. — Имаме ранени.

Каладин се обърна към него.

— Това е един от офицерите на Халав. Той трябва да е.

— Не знаете това, сър.

— Както и да е, този е водач на батальон. Ако убием толкова високопоставен офицер, почти сигурно ще имаме място в следващата група за Пустите равнини. Вземаме го. Представи си, Далет. Истински войници. Лагер с дисциплина и свестни светлооки. Място, където нашият начин за водене на бой ще има значение.

Далет въздъхна, но кимна. Каладин махна и дойдоха два отряда, нетърпеливи също като него. Дали те самите ненавиждаха вечно препиращите се светлооки или бяха усвоили ненавистта на Каладин?

Оказа се изненадващо лесно този господар да бъде свален от седлото. Проблемът на светлооките — почти на всички — беше, че подценяваха тъмнооките. Може би точно този имаше основание. Колцина ли беше убил през годините?

Трети отряд въвлече в схватка почетната гвардия на светлоокия. Втори отряд се зае да отклони вниманието му. Той не видя приближаването на Каладин от другата страна. Лицето му беше незащитено и той падна, поразен с нож в окото. Още беше жив — затрополи с викове по земята. Каладин стовари копието си в лицето на падналия мъж и удари три пъти. Конят на светлоокия се отдалечи в галоп.

Почетните гвардейци изпаднаха в паника и се втурнаха към своите. Каладин даде заповед на двата отряда — тропна с копието по щита в сигнал „удържай позиция“. Хората се разположиха ветрилообразно. Нисичкият Тоорим, когото Каладин беше избавил от друг взвод, отиде да провери дали светлоокият е мъртъв. Всъщност тайничко претършува за пари.