Пътят на кралете (том I)

— Ваше Величество — отвърна Далинар, — мостовете на Садеас погубват много хора.

— Обаче са бързи — бързо каза Садеас. — Глупаво е да разчиташ на мостове с колела, Далинар. Придвижването им по този терен е бавно и тежко.

— Кодексът учи, че генералът не може да иска от войника нищо, което сам не би направил. Кажи ми, Садеас. Ти би ли тичал начело на един от твоите мостове?

— Не бих ял и каша — сухо отговори той, — не бих копал и окопи.

— Но можеш да го правиш, ако се налага — добави Далинар. — Мостовете са нещо друго. Отче на Бурята! Та ти дори не разрешаваш на хората да носят брони или щитове! Ще влезеш ли в сражение без твоята Броня?

— Мостовите имат много важна функция — тросна се Садеас. — Те отклоняват паршендите от това да обстрелват моите войници. В началото опитах да им дам щитове. И знаеш ли какво? Паршендите не им обръщаха внимание и отправяха залповете си по моите войници и коне. Установих, че като удвоя броя на мостовете за един пробег и после ги направя изключително леки — без брони и щитове, които да забавят хората — те заработват далеч по-добре.

Виждаш ли, Далинар? Паршендите са прекалено изкушени от уязвимите мостови, та да стрелят по останалите! Да, губим по няколко отряда при всяко нападение, но броят им рядко е такъв, че да ни възпрепятства. Паршендите просто стрелят по тях — предполагам, по някаква причина смятат, че изтребването на мостовите ни вреди. Все едно един невъоръжен носач на мост има същата стойност за армията като рицар с Вълшебна броня. — При тази мисъл Садеас удивено поклати глава.

Далинар помръкна. Братко, пишеше Гавилар. Трябва да намериш най-важните думи, които човек може да каже… Цитат от древния текст Пътят на кралете. Писанието беше в разрез с внушенията на Садеас.

— Все едно — продължи Садеас. — Ти със сигурност не можеш да оспориш ефикасността на моя метод.

Далинар отговори:

— Понякога наградата не заслужава цената, която плащаме за нея. Средствата, чрез които постигаме победа, са също толкова важни, колкото и самата победа.

Садеас го изгледа невярващо. Дори и Адолин и Ренарин, които се бяха приближили, изглеждаха изумени от това твърдение. Това беше доста неалетски начин на мислене.

С виденията и думите от онази книга, които напоследък се въртяха в ума му, Далинар не се чувстваше кой знае колко алетски.

— Наградата заслужава всяка цена, Сиятелни господарю Далинар — заяви Садеас. — Победата в състезанието заслужава всички усилия, всички жертви.

— Това е война — отговори Далинар. — Не е състезание.

— Всичко е състезание — рече Садеас и махна с ръка. — Всички отношения между хората са състезание, в което едни побеждават, други се провалят. И някои се провалят твърде зрелищно.

— Баща ми е един от най-именитите воини в Алеткар! — остро се намеси Адолин. Кралят попривдигна вежда, но не се включи в разговора. — Видяхте какво направи той по-рано днес, Садеас, докато Вие се криехте зад павилиона с Вашия лък. Баща ми задържа звяра. Вие сте страх…