Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Защо пък не? — мярна се безумна мисъл.
Наведох се към повърхността и със затаен дъх потопих лицето си.
Удар.
— Ставай, Същество!
Пред очите ми се появи размазано лице.
— Ставай, ти казвам!
Аз послушно се изправих.
Удар!
— По-бързо трябва да ставаш, Същество!
Човекът се отдалечи от мен и аз видях, че е облечен в червената ливрея на Майстор.
— Да проверим реакцията ти срещу въздушна магия — каза Майсторът.
И веднага в Съществото се удари нещо… мисля, че беше мълния. Адската болка ме изхвърли от съзнанието му.
Полетях под самия таван и се огледах. Неголяма стая. В средата, покрито с енергийно поле, стоеше странно създание, може би човекоподобно, а може би не. Собственикът на онези ръце със зъбатите пръсти. Лице като такова изобщо липсваше — просто странна кокалена маска в мръсно черен цвят, всъщност то цялото от главата до петите беше покрито с такива кокалени плочки. Около Съществото припряно обикаляха трима Майстори и периодически го обстрелваха с различни магии.
— Магията на огъня.
В Съществото полетя огромна огнена топка и след секунда цялото му тяло се покри с огън. Сигурно енергийното поле пропускаше атакуващите заклинания и спираше всички звуци, идващи отвътре, защото цялото действие се извършваше в пълно мълчание. На фона на случващото се фактът, че в съня си можех да виждам чуждите атакуващи заклинания и енергийните щитове, просто избледня.
— Физическа атака.
Огромно ледено копие удари Съществото в гърдите, но не му причини никаква вреда.
— Здрава гадина — с гордост каза един от Майсторите. — Мисля, че експериментът може да се счита за успешен.
— Да, сега може да поканим…
Тук Съществото потръпна с цяло тяло и сякаш се разми във въздуха, а в следващата секунда се материализира извън енергийния купол.
Майсторите замръзнаха в нямо удивление и се втренчиха в създанието. Съществото вдигна ръце над главата си и… закрещя. И как само закрещя. Всичките осем пръсти-усти се разтвориха в див писклив крясък.
Тримата Майстори закриха ушите си с ръце и изкривиха лица в гримаса на ужас.
Създанието се метна към най-близкия Майстор и го удари в гърлото. Острият като бръснач нокът разряза кожата и към раната веднага се прилепи пръста-уста. Паникьосаните изследователи дори не се опитаха да атакуват излязлото на свобода чудовище, а веднага се втурнаха към изхода. Но не успяха. Създанието хвърли мъртвото тяло и разтваряйки се отново във въздуха, се появи точно пред тях. Мълниеносно движение на двете му ръце и Съществото вече държеше двете тела във въздуха, пирувайки с кръвта им.
Само след няколко секунди то захвърли телата и огласи стаята със зловещ вик…
— Зак!
Бавно отворих очите си и видях пред себе си разтревоженото лице на Алиса.
— Какво правиш, реши да се удавиш ли?
За какво говореше тя? Аз просто малко се освежих, изплаквайки лице във фонтана…
Пляс!
— За какво?
— За това! Слизам долу и те виждам да плуваш във фонтана.
Да плувам?
Бавно се надигнах от пода и неуверено казах:
— Какво ти става, аз само се измих малко. Какво ти плуване? Аз дори не умея…
— Точно затова! Плаваше с лицето надолу, като труп!
Нещо се беше заблудила. Аз просто изплакнах лицето си, а след това имах видение за Съществото. Не съм плувал…
Опипах ливреята. Суха. А, да, тя беше водоустойчив — водата моментално се стича от нея. Погледнах към пода — под мен се беше образувала доста голяма локва. Ето къде се е стекла.
— Леле-е — с дрезгав глас казах аз и си спомних всички детайли от съня си. — Само да знаеш какво видях…
— Тунел? — предположи Алиса.
— Какъв ти тунел — махнах с ръка. — Имах видение на Съществото, онова с пръстите-усти. Как само крещяха…
— Кои крещяха? — не разбра Алиса.
— Пръстите му…
— Разболяваш се — Алиса плесна с ръце.
Седнах на ръба на фонтана.
— Не, не съм болен и това видение не беше случайно. Нещо или някой ми показа откъде се с взел странният убиец.
— Защо изобщо направи това? — Алиса почука с пръст по слепоочието си — ето откъде Чез е взел това движение! — и седна до мен.
— Нали това ти обяснявам — обидих се аз. — Между другото, моите сънища… — и спрях.
Какво се бях разбъбрил. Моите сънища — това е моята тайна, а аз се опитвах да разкажа нещо на Алиса. Защо?!
— Какви за твоите сънища? — попита Алиса.
— Ами… нищо… — не много уверено смутолевих аз.
От една страна, аз бях абсолютно сигурен, че видях реални събития и моят сън вероятно щеше да ни помогне да спрем тези убийства. Но от друга страна, не можех ей-така да разказвам за моята тайна… или можех? Можех да разкажа не цялата истина, а само част от нея.