Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Точно от това се опасявах - въздъхна Милен и пристегна плата на ханша си. - Хайде, ела да хапнем, Понг прави закуска в кухнята...
И щом Антоан пое с олюляване към къщата, тя повиши доста-тъчно глас, за да я чуе, и с остър тон заяви:
- Бих искала да се държиш също толкова храбро и решително с
1 Новият Тонио е пред вас (англ.). - Б. пр.
онзи мошеник Уей. Като си помисля, че сме изхарчили почти всичките ми спестявания, изпадам в паника!
Антоан не я чу. Не можа да уцели стъпалото и се пльосна в цял ръст на верандата. Бутилката с уиски се изтъркаля надолу по стълбите и изля на земята локва, в която блеснаха първите слънчеви лъчи.
- Тогава й казах, че трябва да се видите, че е глупаво да не си говорите, и тя ми заяви, че не, докато не ми се извини, истински извинения, премислени, идващи от сърцето, не промърморени набързо, тя ме нападна, тя ми е дъщеря, дължи ми уважение! Уверих я, че ще ти предам...
- Не възнамерявам да й се извиня, бъди сигурна.
- Значи няма да се видите скоро...
- Чудесно си живея без нея. Не се нуждая от съветите й, нито от парите й, нито от любовта, която си въобразява, че дава, а всъщност е злоупотреба с власт. Ти вярваш ли, че ме обича скъпата ми майка? Наистина ли го вярваш? Аз пък не, според мен тя смята, че е изпълнила дълга си, като ни е отгледала, но не ни обича. Тя обича само себе си и парите. Теб те уважава, защото се омъжи за богаташ, парадира с прекрасния си зет, с големия ти апартамент, с приятелите ти, с начина ти на живот, обаче мен... мен ме презира.
- Жо, минаха почти осем месеца, откакто не си я виждала. Представи се, че й се случи нещо... Все пак ти е майка!
- Нищо няма да й се случи - проклетията е като консервант за нея! Татко почина на четирийсет от сърдечна криза, а тя ще откара до сто.
- Защо говориш така, това си е чиста злоба.
- Не, не съм злобна, просто съм жива! Откакто не я виждам, се чувствам отлично...
Ирис не отговори. Остро изгледа една очарователна блондинка, която влезе, смеейки се високо.
- Променяш се, Жо, променяш се. Закоравяваш... внимавай!
- Нали не си ме поканила в това кафене, за да ми говориш за майка и да ми четеш морал?
Ирис сви рамене с въздишка.
- Минах през Шефа, преди да дойда. Ортанс беше при него в кантората, търси си място, където да изкара месец стаж през юни, искат го от училището й. Да ти кажа, на момчетата от склада им беше кипнала кръвта. Животът спира в момента, в който се появи Ортанс...
- Знам, тя на всички въздейства по този начин...
Жо и Ирис обядваха в „Кафе де Карфур“. Стъклата на прозорците се тресяха от минаващите камиони, шофьорите удряха спирачки точно пред заведението, преди да завият и да поемат по око-ловръстното; редовните клиенти влизаха, тряскайки вратите. Повечето бяха млади хора, които навярно работеха в близките кантори. Пристигаха, бутаха се, викаха, че умират от глад, и избираха менюто за десет евро, в което влизаше и четвъртинка вино. Ирис си поръча яйца на очи с шунка, Жозефин - зелена салата и кисело мляко.
- Видях се със Серюрие... издателя - подхвана Ирис. - Прочел е и...
- И? - попита Жозефин със свито сърце.
- И... във възторг е от идеята ти, във възторг е от двайсетте страници, които ми даде, засипа ме с комплименти и... и... - отвори си чантата, извади плик и го размаха. - Даде ми първата част, аванса. Половината от петдесетте хиляди евро... ще ми даде останалите, когато му връча целия ръкопис. Веднага ти написах чек за двайсет и пет хиляди евро, готово, пито, платено.
Тя подаде плика и Жозефин го пое с безкрайно уважение. Докато затваряше чантата си, в ума й изникна неочакван въпрос.
- Как ще подадеш данъчна декларация?
- Имаш малко салата по зъбите - прекъсна я Ирис. - Почисти ги.
Жозефин се подчини, но пак зададе въпроса си.
- Не се безпокой, Филип няма да разбере. Той не се занимава, попълва ги счетоводител, но така или иначе, плащаме толкова много данъци, че тази сума няма да промени кой знае колко нещата!
- Сигурна ли си? А мен ако ме питат откъде са тези пари?
- Ще кажеш, че са подарък от сестра ти, която е фрашкана с мангизи.
Жозефин колебливо изкриви уста.
- Престани да се тревожиш, Жо. Възползвай се, възползвай се... Нима не е прекрасно? Нашият проект е одобрен, и то с поздравленията на комисията.
- Още не мога да повярвам. А ти ми говориш за майка ни, тази проклетия! Представяш ли си, Ирис? Одобрил е идеята ми! И е подписал чек за двайсет и пет хиляди евро ей така, за едната идея!
- И за двайсетте страници текст... Началото е много интригуващо. Разпалва интерес към продължението...