Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Имам среща с госпожа Дюпен - смотолеви Жозефин на момичето, което посрещаше клиентите на входа и ги придружаваше до местата им.
- Заповядайте - покани я с жест ефирното създание с неимоверно дълги крака. - Идвате преди нея...
Жозефин я последва, стъпваше внимателно да не събори нещо по пътя. Вървеше подир слаломиращата между масите минипола и се чувстваше тежка, смотана и непохватна. Отне й два часа, докато избере какво да си облече, смазана сред враждебно настроените закачени в гардероба й тоалети, измъкна най-красивия, но реши, че ще е по-добре да нахлузи стари дънки.
- Няма ли да оставите палтото си на гардероба? - осведоми се създанието учудено, сякаш Жозефин беше пренебрегнала протокола.
- Ами...
- Ще ви изпратя гардеробиерката - заяви момичето и извърна очи да погледне към нещо по-бляскаво.
На вратата се беше появил киноактьор и момичето не гореше от желание да си губи времето с падналия му се тежък случай.
Жозефин се насади на червения стол, толкова нисък, че за малко да се прекатури на пода. В последния миг успя да се хване за кръглата маса, повлече покривката и едва не събори наредените чинии, чаши и прибори. Все пак успя да запази самообладание и подаде горната си дреха на гардеробиерката, която невъзмутимо проследи инцидента, без да се намесва. Тя си пое дъх, паникьосана. Беше станала вир-вода. Повече нямаше да мръдне оттук дори да й се наложеше да отиде до тоалетната. Движението криеше прекалено много опасности. Щеше да изчака тихо-кротко появата на Ирис. Сетивата й бяха така напрегнати, че най-беглият поглед, най-лекият подигравателен тон щяха да я наранят.
Седеше и се молеше посетителите да я забравят. Двойки наоколо пиеха шампанско и се смееха. Всичко у тях беше лекота и грация. Откъде ли се бяха научили на такива свободни маниери? Всъщност не е толкова просто, си каза Жозефин, зад тези красиви фасади се крият лъжи, грубости, коварства, тайни. Усмихват се, а в ръкава са скрили кама и са готови да нападнат. С тази разлика, че те са усвоили изкуството, което за мен е напълно непознато: изкуството на преструвките.
Тя скри крака под масата - не биваше да слага тези обувки, -мушна ръцете си под бялата салфетка, плачеха за маникюр - и зачака Ирис. Нямаше начин да я пропусне. Запазената за двете маса беше в центъра на ресторанта.
Щеше да види отново сестра си...
От известно време живееше сред буря от объркани мисли. Ирис. Филип. Ирис. Филип. Филип... В името му имаше ведро и спокойно щастие, смътно удоволствие, което смучеше като бонбон и бързо-бързо изплюваше, защото започваше да й се гади от сладост. Невъзможно, виеше бурята в главата й, забрави го, забрави го. Беше длъжна да го забрави, разбира се. И ще го забрави. Не би трябвало да е толкова трудно. Любовна връзка не може да се завърже за десет минути и половина пред готварската печка. Смешно. Старо-модно. Тъжно. Беше си съчинила игра, в която се упражняваше да казва неща, които не мислеше, за да се самоубеждава. Получаваше се за кратко, тя изправяше глава, усмихваше се, харесваше си чифт обувки, случайно зърнати на някоя витрина, тананикаше си музиката от някакъв филм, след което обаче бурята отново се надигаше, повтаряйки все едно и също: Филип, Филип. Тя се вкопчваше в тази дума. Повтаряше си с упоритост и умиление: Филип, Филип. Какво ли прави той? За какво ли си мисли? Какво ли чувства? Въртеше се в кръг около тези въпроси като вързана на колче. Забиваше други колчета: мрази ли ме? Не иска ли да ме вижда повече? Забравил ли ме е? Заради Ирис? Вече не беше все същата мисъл, а рефрен, който действително я замайваше и объркваше.
Влезе Ирис.
Жозефин проследи с възхищение появата на сестра си. Бурята утихна, чу тънък гласец: „Колко е красива! Господи, колко е красива!“
Тя влезе, без да бърза, с небрежна походка, порейки въздуха, сякаш се движеше сред поданиците на завладяна територия. Дълго бежово кашмирено палто, високи велурени ботуши, дълга тъмно-виолетова жилетка вместо рокля, широк хлабав колан под талията. Колиета, обици, гривни, дълга гъста черна коса, сини очи с леден остър поглед. Подаде палтото си на гардеробиерката, която я огледа с възхищение, разсеяно сканира околните маси и събирайки искрящите от преклонение и възхита погледи на присъстващите, се нсочи към Жозефин.