Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Ако бяхте в един и същ курс с нас — процеди Чез. — Щях да ви…
— Ако бяхме — подразни го Грон. — А сега какво? Нещо не ти харесва ли? Може да ме предизвикаш на дуел по всяко време.
Скочих от стола и веднага почувствах, че Чез буквално увисна на рамото ми.
— Писна ми, че все ни гледате отвисоко! — извиках вбесен. — Единственото ви предимство е времето. Това, че сте учили повече от нас в Академията, не ви прави по-добри!
Грон не очакваше от мен такава агресия и не успя да намери достатъчно подигравателен отговор.
— За по-малко от година ще ви надмина и ще ви натрия носовете! — продължих гневно. — На всеки от вас!
— Опитай! — ухили се Грон.
Почувствах как от пръстена на ръката ми плъзна топлина. Своеобразна концентрация на гняв. Нещо подобно се случи и в Академията, когато едва не бях убит от едно от „Децата на дракона“.
— Стига, Грон, успокой се! — вторият третокурсник го хвана за рамото. — Те са пияни, не знаят какво говорят.
Докато третокурсникът говореше на Грон, аз едва удържах напиращата да изригне мощ на пръстена. Впрочем тя бързо започва да отслабва и скоро започнах да се чудя дали всичко не е било игра на въображението ми.
— Да се махаме оттук — съгласи се накрая Грон. — Утре тия двамата ще се наспят и ще дойдат да ни се извиняват.
„Силно се съмнявам в това“ — помислих си ядосано, докато гледах гърбовете на излизащите. Ще трябва да се напием до безпаметност, за да се извиняваме за каквото и да е на третокурсниците. По-скоро никога, все пак не пиех чак толкова много.
— Ще си поговорим утре — увери ме на излизане Грон.
След като си тръгнаха, ние с Чез отделихме десетина минути, за да си припомним най-невероятни епитети, посветени на третокурсниците. А след това с чувство за изпълнен дълг и възстановено достойнство продължихме да пием…
Отворих очи и известно време гледах тавана, опитвайки се да разбера къде съм. Последното, което си спомнях, беше кръчмата, нисшите вампири и много… ама наистина много бира. А сега, както изглежда, беше вече сутрин. И аз се намирах в залата на Прокълнатата къща. С усилие извърнах глава и видях на креслото до себе си още едно тяло. Ако изглеждах и вонях дори наполовина толкова ужасно, колкото Чез, трябваше спешно да си взема душ и да изгоря всичките си дрехи.
Някъде горе хлопна врата и малко по-късно в полезрението ми се появи Викерс старши. Изтича презглава по стълбите, подхвърли „Доброутроотивамвкварталанадруидите“ и се изпари от Прокълнатата къща.
— Какво беше това? — вяло попита Чез, отваряйки едното си око.
— Сторило ти се е — отговорих с усилие.
Всъщност Чез едва ли би забелязал излизането на Невил, ако Викерс старши не го беше настъпил по крака. В този момент моят приятел трябваше да се напрегне и да покаже поне някаква реакция. Силите на бързака обаче не му стигнаха, за да изрази емоции.
— Уф, голямо напиване беше вчера — простенах след известно време.
В спомените ми това беше първият път, когато се събуждах след пиянство, без да помня абсолютно нищо, освен самия факт, че сме се напили. Странно усещане, трябва да призная. Част от живота ми буквално липсваше, оставяйки само няколко мътни фрагмента.
— Ох, лошо ми е — простена в отговор Чез. — Трябва веднага да направя као. Но нямам сили да се изправя… Хей, защо в справочника има отрезвяващо заклинание, а няма заклинание за махмурлук?
— Спомняш ли си какво стана вчера? — попитах аз, страхувайки се дори да мръдна.
— Спомням си как заплашваше да се разправиш с Грон, а после ми е бяло петно…
— По-скоро пиянско бълнуване — измърморих аз.
Да, спомних си. Странно, че избухливия Грон не ме смачка направо в кръчмата. Аз и трезвен не можех да му се противопоставя, да не говорим като съм пиян… само мокро петно на пода щеше да остане от мен. Макар да имах смътен спомен, че от пръстена на нисшите вампири започна да ме залива топла вълна, а предния път това доведе до смъртта на ученика от Академията. Може би (ако, разбира се, това не беше предизвикана от алкохола халюцинация) просто щях да изпепеля бедния Грон преди още да разбере какво става.
Малко по-късно все пак събрахме достатъчно сили, така че с общи усилия да се доберем до кухнята и да направим малко као. Енергийната напитка вършеше чудеса срещу махмурлука. Изпивайки по няколко чаши горещо као, бяхме в състояние дори да се изкачим по стълбите и да надникнем в библиотеката. За наша немалка изненада открихме там не само Велес, но и Алиса с Наив. Вярно, че и тримата спокойно стояха и закусваха бисквити, вместо да са заровили носове в книгите.
— Добро утро! — радостно поздрави Наив.