Град от кости

Никога досега не беше хвърляла оръжие, никога не бе допускала, че може да й се наложи. Единственото, което правеше с оръжията допреди тази седмица, беше да ги рисува, така че Клеъри съвсем се притесни, когато камата полетя неуверена, но в правилната посока, и направи дълъг разрез в хълбока на върколака.

Той започна да вие, но трима от другарите му вече се носеха към тях. Единият спря до ранения вълк, но другите се спуснаха към вратата. Клеъри отново извика, а Джейс за трети път стовари тялото си върху вратата. Тя поддаде с оглушителния трясък на цепещо се дърво.

— Три пъти за щастие — каза задъхано той, като държеше рамото си. Джейс потъна в тъмното пространство, което зееше зад разбитата врата, но после се обърна, като махаше нетърпеливо с ръка. — Клеъри, идвай.

Тя пое въздух и се втурна след него, като остави вратата да се затръшне точно когато две тежки тела глухо тупнаха върху нея. Тя потърси опипом резето, но него го нямаше, беше изтръгнато при разбиването на вратата.

— Наведи се — каза той и когато тя го направи, стилито изсвистя над главата й, като очерта тъмни линии в изгнилото дърво на вратата. Тя проточи врат, за да види какво дълбаеше той: някаква крива, подобна на сърп, три успоредни линии, звезда с лъчи: Защита от преследване.

— Изгубих камата ти — призна си тя. — Съжалявам.

— Случва се. — Той прибра стилито в джоба си. Тя чуваше тъпите удари по вратата, в която отново и отново се блъскаха вълците, но която не помръдваше. — Руната ще ги задържи известно време, но няма да е за дълго. По-добре да побързаме.

Тя вдигна поглед. Намираха се в усоен коридор, тесни стълби водеха към мрака. Стъпалата бяха дървени, парапетите покрити с прах. Саймън подаде носа си от джоба на жилетката й, мънистеночерните му очи проблясваха в тъмнината.

— Добре — кимна тя на Джейс. — Ти водиш.

Джейс сякаш понечи да се усмихне, но беше твърде уморен.

— Знаеш, че обичам да съм първи. Само че по-бавно — добави той. — Стълбите може да не издържат на тежестта ни.

Клеъри също им нямаше доверие. Докато се изкачваха, стъпалата скърцаха и стенеха като стара жена, която се жалва от болестите и болежките си. Тя се улови за парапета и част от него остана в ръката й, което я накара да изписка и изтръгна вяло изкикотване от Джейс. Той я хвана за ръка.

— Оттук. Хайде.

Саймън издаде звук, който беше твърде сумтящ, за да е на плъх. Джейс сякаш не го чу. Те се изкачваха по стъпалата с максималната бързина, която можеха да си позволят. Стълбите се извиваха във висока спирала нагоре по сградата. Редяха се етаж след етаж, но нямаше врати. Бяха стигнали до четвъртия, когато мощна експлозия разтърси стълбата и наоколо се вдигна облак прах.

— Сигурно са минали през вратата — каза мрачно Джейс. — По дяволите, мислех, че ще ги задържи по-дълго време.