И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Доста ми се присмиват — вдигна рамене кльощавото момче. — В училище. Затова избрах аватара-гръмовержец, воин. Чувствам се по-добре така. Никой не се заяжда с мен в Етерия.
— Джейсън, можеш да ни помогнеш, ако ни опишеш стратегиите, които Травис използва за нападение. Как го подготвя. Какви оръжия използва. Всичко, което ще ни подскаже как да го надхитрим.
— Не знаете много за Травис, нали? — намръщи се момчето.
Данс се канеше да каже, че всъщност знаят твърде много. Но разпитващите разбират кога да предоставят инициативата на събеседника. Данс погледна крадешком Боулинг и призна:
— Прав си.
— Искам да ви покажа нещо — изправи се Джейсън.
— Къде?
— В Етерия.
Катрин Данс отново се въплъти в аватара Грийлийф — вече напълно съживена.
Джейсън затрака по клавишите и измисленият образ се появи на горска поляна. Както и преди пейзажът на екрана беше красив, а графиката — удивително ясна. Дузини герои се разхождаха наоколо, някои въоръжени, други носеха торби или чанти, трети водеха животни.
— Това е Отовиус. С Травис се заседаваме често тук. Прекрасно място… Може ли?
Той се приведе към клавиатурата.
— Да. Давай.
Джейсън написа нещо и получи отговор: „Кяруя не е на линия.“
— Лошо.
— Кой е това? — попита Боулинг.
— Съпругата ми.
— Какво? — удиви се Катрин.
— Оженихме се преди няколко месеца — поруменя момчето.
Данс се засмя. Забележително!
— Миналата година се запознахме в играта. Страхотна е! Прекоси Южната планина. Сам-самичка. И нито веднъж не умря. Харесахме се. Ходихме заедно на експедиции. Предложих й. Е, по-скоро тя ми предложи. Но аз исках. И се оженихме.
— И къде живее тя в действителност?
— В Корея. Но си е развалила успеха в училище.
— В реалния свят? — попита Боулинг.
— Да. И родителите й я наказали да не играе.
— Разведохте ли се?
— Не, просто сме разделени за малко. Докато си поправи оценката по математика. Странно. Повечето бракове в „Дименшън Куест“ не се разпадат. В реалния свят много родители се развеждат. Надявам се скоро да се появи. Липсва ми. — Момчето кимна към екрана. — Както и да е, да вървим в къщата.
Под напътствията на Джейсън аватарът на Данс заманеврира из гората край десетки други герои и създания.
Джейсън я доведе до планински зъбер.
— Можеш да вървиш пеша, но ще отнеме време. Няма как да платиш за Пегас, понеже още не си спечелила злато. Но аз ще ти дам точки за транспорт. — Момчето започна да пише. — Нещо като картата на баща ми.
Написа няколко кода, качи аватара й върху крилат кон и отлетяха. Полетът спираше дъха. Носеха се над планини, край гъсти облаци. В лазурното небе светеха две слънца, понякога се разминаваха с други крилати създания, дирижабли и чудновати летателни апарати. От време на време виждаха градове и села. Тук-там горяха пожари.
— Това са битки — обясни Джейсън. — Много епично, нали?
Звучеше сякаш съжалява за пропуска да се включи в боя.
След минута стигнаха крайбрежието на светлозелен океан и се спуснаха бавно. Приземиха се на хълм с изглед към разбунените води.
Данс си спомни как Кейтлин сподели, че Травис обича брега, понеже му напомня за някакво място от играта, в която участва.
Джейсън й показа как да слезе от крилатия кон. Тя упъти Грийнлийф към къщата, която й показа Джейсън.
— Сами я построихме — похвали се момчето.
Приличаше на хамбар от осемнайсети век.
— Но Травис спечели всички пари и материали. Сам ги купи. Наехме тролове за тежката работа — добави Джейсън сериозно.
Аватарът застана пред вратата и момчето й каза устната парола. Данс я изрече в микрофона и вратата се отвори. Влязоха вътре.
Данс се изненада. Помещението бе просторно и красиво, пълно с чудновати, но удобни мебели. Коридори и стълби отвеждаха към други стаи. Забеляза прозорци със странна форма, огромна камина, в която гореше огън, фонтан и езерце.
Няколко домашни любимци — фантасмагоричен хибрид между саламандър и коза, закрякаха за поздрав.
— Чудесно е, Джейсън. Наистина.
— Е, в Етерия си правим красиви домове, понеже където живеем, в реалния свят искам да кажа, не е толкова хубаво… Искам да ви покажа нещо. Ела насам. — Заобиколиха езерце с пъргави зелени рибки и спряха пред тежка метална врата, заключена с няколко катинара. Изрекоха нова парола и вратата се отвори със скърцане. Данс насочи Грийнлийф натам и влезе. Спусна се по няколко стъпала и се озова в нещо като аптека със спешен кабинет.