Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Хенри Мъглата и Клайст с еднакво учудване долавяха напълно непознатото чувство на страх откъм онзи, когото можеха да харесват или не, ала го смятаха за неуязвим. Сега с всеки приглушен вик, с всеки тътен на огромните врати и асансьори, с всяко кънтящо изтракване на невидими механизми очакването и вярата отстъпваха място на съмнението и страха.
Оставаше половин час, когато на вратата се почука и Клайст отвори. Влязоха лорд Випонд и ИдрисПюк. Те заговориха тихо, смутени от странното настроение в мрачната стая.
— Той добре ли е?
— Да.
— Трябва ли му нещо?
— Не. Благодаря.
После настана плътна тишина като над смъртен одър. ИдрисПюк, очевидец на невероятната схватка срещу Изкупителите в прохода Кортина, изглеждаше озадачен. Мъдрият и лукав Випонд, който знаеше, че никога не е срещал създание като Кейл, сега виждаше пред себе си едно младо момче, отиващо на жестока смърт пред ревящата тълпа. Тия дуели винаги му се бяха стрували неразумни и безсмислени, а днес вече ги смяташе за смехотворни и неприемливи.
— Нека да поговоря със Соломон Соломон — предложи той. — Това е престъпна глупост. Ще измисля някакво извинение. Остави на мен.
Той стана да си върви и внезапно в Кейл се надигна нещо смайващо за самия него — нещо, което едва ли някога щеше пак да изпита. Да, нека да спрем. Не искам това. Не искам. Но докато Випонд посягаше към вратата, нещо друго — не гордост, а дълбоко разбиране за реалността на нещата — го накара да извика:
— Моля ви, канцлер Випонд. Нищо няма да излезе. Той е готов да умре, стига да ме повлече в гроба. Каквото и да кажете, няма да ви послуша. Само ще му дадете предимство.
Випонд не възрази, защото знаеше, че е прав. Някой шумно почука на вратата.
— Петнайсет минути!
После вратата се отвори.
— О, викарият е дошъл да те види.
Влезе удивително дребен мъж с блага усмивка, облечен в черен костюм с бяла якичка, напомняща кучешки нашийник.
— Дойдох — каза викарият — да ти дам благословия. — Той помълча. — Ако желаеш.
Кейл погледна ИдрисПюк, който явно очакваше да изхвърли човечеца навън. Затова се усмихна и каза:
— Няма да навреди.
Протегна ръка и ИдрисПюк я стисна.
— Успех, момко — каза той и бързо излезе.
Кейл кимна на Випонд, канцлерът също кимна и остави трите момчета насаме с викария.
— Да започваме ли? — рече любезно викарият, сякаш предстоеше сватба или кръщене.
Той бръкна в джоба си и извади малка сребърна кутийка. Вдигна капачето и показа на Кейл, че е пълна с прах.
— Пепел от изгорена дъбова кора — обясни викарият. — Смята се, че символизира безсмъртието — добави той, сякаш не вярваше особено на тия твърдения. — Може ли?
Потопи пръст в пепелта и нарисува къса черта върху челото на Кейл.
— Помни, човече, че прах си и в прах ще се превърнеш — подхвана монотонно викарият. — Но помни също, че макар греховете ти да са като пурпур, ще станат бели като сняг, макар да са алени, ще станат чисти като агнешка вълна.
Той щракна капачето на сребърната кутия и я прибра в джоба си с чувството за изпълнен дълг.
— Ами… такова… успех.
Докато излизаше от стаята, Клайст подвикна след него:
— И на Соломон Соломон ли каза същото?
Викарият се завъртя и погледна Клайст, сякаш се мъчеше да го запомни.
— Знаеш ли — изрече той със странна усмивка, — май не му го казах.
И с тия думи изчезна.
Имаше още един посетител. Някой почука. Хенри отвори и Рива се вмъкна в стаята. Хенри се изчерви, когато тя лекичко стисна ръката му, минавайки покрай него. Кейл гледаше пода и изглеждаше откъснат от света. Тя изчака и най-сетне той изненадано надигна глава.
— Дойдох да ти пожелая успех — каза тя бързо и нервно, — а също да кажа, че съжалявам и да ти дам това.