Последният убиец

Стрейкър спря за момент, барабанейки с пръсти по масата. Пое си дълбоко въздух, после продължи:

— Има още нещо. Успяхме да получим известна помощ от британците. Те прегледаха някои документи в Британската библиотека — стари папки, принадлежащи на групата „Банър Уилсън“, които нормално се държат под ключ. Има няколко досиета за нашите пет семейства, обхващащи времето до последната война. Това, което наистина ни интересува, е периодът на тридесетте години. Изглежда, през 1932 задграничният отдел на Нацистката партия е започнал да изгражда комплекс от партийни организации в Далечния изток. Там е имало немски колонии от края на деветнадесети век, предимно в Цзянцзъ, Шънчжян, Хонконг, Ханкоу и Шанхай. Заселниците работели обикновено за немско-азиатската банка, „И.Г.Фарбен индустри“ или „Круп“ — последните две компании развиват твърде сериозни интереси в района. Първата партийна организация била основана в Ханкоу, но само месеци по-късно била преместена в Шанхай, където я ръководел някой си Франц Хазеньорл. Той успял да открие клонове и на много други места, включително и в Хонконг. И тук вече пак стигаме до нашите пет семейства. Те вече били установили търговски връзки с немските компании, но сега се свързали и с малката група нацисти на Хазеньорл. Говорело се, че големи средства за членовете на нацистката партия идвали от семействата в отговор на някои доста изгодни търговски концесии с „И.Г.Фарбен“. Не знаем какво е станало с тези връзки след войната, но изглежда, че британските власти в Хонконг не са предприели нищо в тази насока, поне според публикациите. Като добавим всичко това към онова, което знаем за неофашистките групи, замесени в този бизнес, бих казал, че вече разполагаме с нещо. Резултатът обаче съвсем определено не ми харесва.