Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— И това ни довежда до въпросната нощ — рече Клейтън. Устата му беше пресъхнала и той отново пи вода от шишето.
45
Първата част на историята знаех от Синтия. Как не спазила вечерния час, казала на родителите си, че отива у Пам, а Клейтън тръгнал да я търси, намерил я в колата с Винс Флеминг и я прибрал вкъщи.
— Синтия беше бясна — продължи да разказва Клейтън. — Каза ни, че иска да сме мъртви. Качи се ядосано горе в стаята си и повече не я чухме. Беше пияна. Един господ знае какво беше пила. Сигурно веднага е заспала. Не трябваше да излиза с момче като Винс Флеминг. Баща му беше гангстер.
— Знам — обадих се аз, докато държах волана и карах в нощта.
— Стана голям скандал. На Тод понякога му доставяше удоволствие, когато сестра му се забъркваше в неприятности. Знаеш какви са децата. Тогава обаче не се подсмихваше. Сцената беше грозна. Малко преди да доведа Синтия, той беше помолил аз или Патриша да го закараме да си купи картон. Като всяко друго дете в света беше оставил домашното си за последната минута. Картонът му трябваше, за да представи някакъв проект. Вече беше късно и не знаехме откъде можем да купим такова нещо, но Патриша си спомни, че го е виждала в денонощната дрогерия, и каза, че ще закара Тод.
Клейтън се закашля и пийна глътка вода. Започваше да преграква от говорене.
— Но първо Патриша трябваше да направи онова нещо. — Той ме погледна и аз потупах сакото си, където беше пликът. — След това двамата с Тод излязоха с колата на Патриша. Бях капнал от умора и седнах във всекидневната. След два дни отново щях да потегля на път и да прекарам известно време в Йънгстаун. Често се чувствах потиснат, когато ми предстоеше да се върна при Инид и Джереми. — Клейтън погледна през стъклото, докато изпреварвахме един тир. — Тод и майка му се забавиха. Мина един час. Дрогерията не беше чак толкова далеч. И после телефонът иззвъня. — Той си пое дъх няколко пъти. — Беше Инид. Обаждаше се от уличен автомат. Попита: „Познай кой е?“. „Мили боже“, възкликнах аз. Донякъде бях очаквал това обаждане, но нямах представа какво е направила. Заповяда ми да се срещнем на паркинга на „Дени“ и да побързам. Имали сме много работа. И да съм донесял хартиени кърпи. Изскочих от къщата и отидох с колата до „Дени“. Предполагах, че Инид е в ресторанта, но тя седеше в колата си и не искаше да слезе.
— Защо?
— Не можеше да се появи, обляна в толкова много кръв, без да привлече внимание.
Изведнъж потреперих от студ.
— Хукнах към колата й и отначало ми се стори, че ръкавите й са изцапани с моторно масло. Беше абсолютно спокойна. Смъкна стъклото и ми каза да се кача. Влязох в колата и едва тогава видях, че цялата е в кръв. Разкрещях се. „Какво си направила, по дяволите?“ Ала вече се бях досетил какво е извършила. Инид спряла пред къщата ни. Сигурно е пристигнала няколко минути, след като съм се прибрал със Синтия. Научила адреса от телефонната сметка. Може би е видяла колата ми на алеята, но с регистрационен номер от Кънектикът. Събрала две и две, а после Патриша и Тод излезли и потеглили някъде с колата и тя ги проследила. Трябва да е била заслепена от гняв, когато се досетила, че имам друг живот и друго семейство. Слязла от колата, влязла в магазина и се престорила, че пазарува, без да откъсва поглед от тях. Сигурно се е стъписала, когато е видяла Тод, защото той много приличаше на Джереми. Това трябва да е било решаващият фактор.
Излязла от дрогерията преди Патриша и Тод и се върнала в колата си. На паркинга нямало други превозни средства, нито хора. Точно както след години започнала да държи пушка, тогава тя имала нож в жабката. Извадила го, побягнала обратно към магазина и се скрила зад ъгъла, който по това време на нощта тънел в мрак. Уличката била широка, защото се използвала от камиони с доставки.
Тод и Патриша излезли от дрогерията. Тод носел картон, навит на руло, и го бил нарамил като войник пушка.
Инид изскочила от тъмнината и извикала:
— Помощ!
Тод и Патриша спрели и я погледнали.
— Дъщеря ми! — добавила Инид. — Ранена е!
Патриша хукнала към нея и Тод я последвал. Инид ги повела навътре в тъмната уличка и се обърнала към Патриша:
— Ти си съпруга на Клейтън, нали?
— Патриша сигурно е била втрещена — каза Клейтън. — Първо непознатата вика за помощ, а сетне като гръм от ясно небе й задава такъв въпрос.
— Какво отговорила Патриша?
— Казала „да“ и после Инид извадила нож и прерязала гърлото й. Не чакала нито секунда. Докато Тод се опитвал да проумее какво става, тя се нахвърлила върху него и прерязала и неговото гърло.