Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
И това не било лъжа, а самата истина. Имало моменти, когато му идвало да й разкаже всичко, защото не желаел животът му с нея да бъде лъжа. Не му харесвало, че има друг живот.
Защото такъв станал животът му с Инид и Джереми. Другият живот. Въпреки че в този живот можел да използва истинското си име и спокойно да покаже документите си на полицията, ако го спрат, Клейтън не го понасял и не искал да се връща към него.
Ала колкото и да е странно, свикнал — с измислиците, с лъжите, с жонглирането и съчиняването на невероятни истории, за да обясни защо се налага да пътува по празниците. Ако на двайсет и пети декември бил в Йънгстаун, той се измъквал, намирал телефонен автомат и се обаждал на Патриша и децата да им пожелае весела Коледа.
Един път в Йънгстаун се усамотил, седнал и дал воля на сълзите си. Поплакал си, за да облекчи тъгата и да се освободи от напрежението. Инид обаче го чула, влязла в стаята и седнала до него на леглото.
Той избърсал сълзите от лицето си и се съвзел.
Тя сложила ръка на рамото му.
— Не ставай бебе.
Разбира се, хвърляйки поглед назад, животът в Милфорд невинаги бил идиличен. Тод се разболял от пневмония, когато бил на десет години, но бързо оздравял. Синтия влязла в пубертета, станала своеволна и взела да се бунтува. Събирала се с неподходяща компания. Експериментирала с неща, за които била твърде малка — алкохол и един господ знае още какво.
На Клейтън се паднала ролята на възпитател. Патриша била по-търпелива и проявявала повече разбиране.
— Синтия ще превъзмогне този период — успокоявала го Патриша. — Тя е добро дете. Само трябва да я подкрепяме.
Когато бил в Милфорд, Клейтън искал животът да бъде идеален и често било така.
Ала след това трябвало пак да се качи в колата, да се престори, че заминава по работа, и да отиде в Йънгстаун.
От самото начало се чудел колко дълго ще издържи.
Отново имало мигове, когато подпорите на моста изглеждали единственото решение.
Понякога се събуждал сутрин и се питал къде се намира и кой е днес.
Направил грешки.
Веднъж Инид му написала списък за пазаруване и Клейтън отишъл до Луистън да купи някои неща. Седмица по-късно, докато слагала дрехите му в пералнята, Патриша влязла в кухнята със списъка в ръка.
— Какво е това? Намерих го в джоба на панталоните ти. Почеркът не е моят.
Сърцето му заблъскало в гърдите. Мислите му трескаво препускали в главата.
— Онзи ден го намерих в количката в магазина. Стори ми се забавно да сравня какво купуваме ние и какво другите хора и затова го запазих.
Патриша погледнала списъка.
— Които и да са, те също обичат кадаиф.
— Да — усмихнал се Клейтън. — Не съм си и помислял, че произвеждат милиони пакети само за мен.
Друг път пуснал в друго чекмедже изрезка от вестник в Йънгстаун със снимка на сина му с баскетболния отбор. Изрязал я, защото колкото и усилено Инид да настройвала Джереми срещу него, той все още обичал момчето. Разпознавал се в Джереми, както и в Тод. Приликата между Тод и Джереми била поразителна. Да гледа Джереми и да го мрази, било все едно да мрази Тод, а Клейтън не можел да го направи.
И така, в края на дългия ден, след много продължително пътуване, Клейтън Биги от Милфорд изпразнил джобовете си и хвърлил в чекмеджето на нощното си шкафче изрезката с баскетболния отбор на сина си от Йънгстаун. Запазил снимката, защото се гордеел с Джереми, въпреки че Инид отровила душата му.
Така и не забелязал, че чекмеджето е в погрешната къща, погрешния град и погрешния щат.
Допуснал подобна грешка и в Йънгстаун. Дълго време дори не знаел каква. Може би друга изрезка или списък за пазаруване, написан от Патриша.
Оказало се, че е телефонна сметка за адреса в Милфорд на името на Патриша.
Това привлякло вниманието на Инид.
И събудило подозренията й.
Тя обаче не го попитала направо за какво става дума, а първо направила разследване. Дебнела за други издайнически знаци. Събирала доказателства. Запасявала се с аргументи.
И когато сметнала, че разполага с достатъчно информация, решила да предприеме пътуване следващия път, когато съпругът й не е в града, и един ден пристигнала в Милфорд, Кънектикът. Това, разбира се, станало, преди да бъде прикована в инвалидната количка.
Уредила жена да остане при Джереми за два дни.
— Този път ще пътувам със съпруга си — обяснила тя. — В отделни коли.