Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Инид ли ти разказа всичко това?
— Много пъти — тихо отвърна Клейтън. — Обича да говори за това и до ден-днешен. Нарича го спомен.
— И после?
— Намерила телефонна кабина и ми се обадила. Отидох при нея и тя ми разказа какво е направила. „Убих ги. Съпругата и сина ти. Мъртви са“.
— Не е знаела — промълвих аз.
Клейтън кимна мълчаливо.
— Не е знаела, че имаш и дъщеря.
— Да — съгласи се той. — Може би е повярвала в симетрията. Имам съпруга и син в Йънгстаун и съпруга и син в Милфорд. Вторият ми син прилича на първия. Вероятно всичко й е изглеждало идеално балансирано. Нещо като огледален образ. И това я е довело до определени предположения. От начина, по който говореше, разбрах, че няма представа, че Синтия е в къщата, нито дори, че съществува. Не ме беше видяла да се прибирам у дома с нея.
— И ти не си имал абсолютно никакво намерение да й кажеш.
— Бях в шок, но успях да запазя присъствие на духа. Инид докара колата до уличката, показа ми труповете и заяви: „Трябва да се отървем от тях“.
Клейтън млъкна и през следващите осемстотин метра не пророни нито дума. За миг се запитах дали не е умрял.
— Клейтън, добре ли си?
— Да.
— Какво има?
— В онзи момент можех да променя нещата. Имах избор, но вероятно бях изпаднал в твърде силен шок, за да го осъзная и да реша как е правилно да постъпя. Можех да сложа край на всичко още тогава. Трябваше да откажа на Инид, да отида в полицията и да я предам. Така щях да спра цялото безумие.
— Но не си го направил.
— Вече се чувствах виновен. Водех двойствен живот. Бях съсипан и опозорен. Сигурен съм, че щяха да ме обвинят. Не за смъртта на Патриша и Тод, а че съм женен за повече от една жена. Ако не си мормон, има закон срещу многоженството. Имах фалшиви документи, а това представлява измама или представяне под чужда самоличност, макар че не съм искал да нарушавам закона. Винаги съм се опитвал да живея почтено и да бъда морален човек.
Погледнах го.
— И разбира се, Инид сякаш четеше мислите ми и заяви, че ако извикам полицията, ще им каже, че само ми е помагала. И че идеята е била моя, а тя е била принудена да се подчинява. Затова й помогнах. Господ да ми прости, помогнах й. Сложихме Патриша и Тод в колата, но оставихме празно мястото на шофьора. Хрумна ми идея къде да закараме колата. В каменоломна малко встрани от маршрута, по който минавах. Веднъж, когато се връщах в Йънгстаун и карах безцелно, защото не исках да се прибирам там, открих път до върха на скала, която се извисяваше над изоставена яма с чакъл. На дъното имаше малко езеро. Дълго стоях там и мислех да се хвърля долу. Накрая обаче реших да продължа, тъй като щях да падна във вода и имаше вероятност да оцелея. — Той се закашля и отново пи вода. — Трябваше да оставим едната кола на паркинга. Карах форда на Патриша. Два часа и половина на север посред нощ. Инид ме следваше с нейната кола. Отне ми малко време, но намерих отклонението, качих форда горе, включих на скорост, подпрях с камък педала за газта, засилих автомобила и скочих. Колата мина през ръба на скалата и след секунда чух, че цамбурна във водата. Не се виждаше нищо. Погледнах надолу, но беше тъмно и не видях как фордът изчезва под повърхността. — Той се задъха и си даде няколко секунди да си поеме въздух. — След това трябваше да се върнем и да вземем другата кола. И после се отправихме към Йънгстаун с двете коли. Нямах възможност дори да се сбогувам със Синтия или да й оставя бележка. Налагаше се да изчезна.
— Кога разбра?
— Какво?
— Кога Инид разбра, че я е пропуснала и не е избила всички членове на другото ти семейство?
— След няколко дни. Гледаше новините и се надяваше да чуе нещо, но телевизиите и вестниците в Бъфало не отразиха подробно историята. Нямаше убийство, нито трупове, нито дори кръв в уличката до дрогерията. По-късно сутринта се бе разразила буря и дъждът бе отмил всичко. Инид обаче отиде в библиотеката, където все още нямаше интернет, но тя започна да чете вестници от други градове и щати и забеляза нещо. Мисля, че заглавието беше „Семейство на момиче изчезва“. Прибра се вкъщи страшно ядосана. Взе да чупи чинии и да хвърля разни неща. Направо обезумя. След два часа най-после се успокои.
— Трябвало е да се примири.
— Отначало не искаше. Приготви се да върне в Кънектикът и да убие Синтия, но аз я спрях.