Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Как успя?
— Сключих договор с нея. Обещах, че няма да я напусна и няма да се опитам да се свържа с дъщеря си, ако Инид пощади живота й. Казах й, че само това искам от нея. Ако я остави жива, до края на живота си ще изкупвам вината си, че съм я излъгал.
— И тя прие?
— Без желание, но мисля, че това постоянно я глождеше като място, където те сърби, но което не можеш да достигнеш. Като недовършена работа. Ала сега има защо да бърза. Инид знае за завещанието ми и че ако умра, преди да убие Синтия, ще загуби всичко.
— А ти какво направи? Продължи да живееш така?
— Престанах да пътувам. Намерих си друга работа, създадох собствена фирма и работех у дома или наблизо, в Луистън. Инид ми даде ясно да разбера, че повече няма да пътувам. Нямаше намерение пак да я правя на глупачка. Понякога си мислех да избягам, да отида при Синтия, да й разкажа всичко, да заминем в Европа, да се скрием там и да заживеем под други имена. Знаех обаче, че ще объркам нещо, вероятно ще оставя следа и Инид ще я убие. Пък и не е лесно да убедиш четиринайсетгодишно момиче да направи каквото искаш. Ето защо останах с Инид. Сега между нас имаше връзка, по-силна от най-щастливия брак в света. Заедно бяхме извършили чудовищно престъпление. Докато смъртта ни раздели.
— А полицаите не те ли разпитаха? Не заподозряха ли нещо?
— Не. През цялото време чаках. Първата година беше най-мъчителна. Всеки път, щом чуех пред къщата да спира кола, си мислех, че това е краят. А после мина втора година, трета и преди да се усетя, станаха десет. Човек би се запитал как животът му е продължил толкова дълго, след като умира по малко всеки ден.
— Сигурно си пътувал.
— Не, никога повече.
— И не си ходил в Кънектикът?
— Не стъпих в този щат след онази нощ.
— Тогава как си давал парите на Тес, за да отгледа Синтия и да плати образованието й?
Клейтън се втренчи в мен. Разказа ми толкова много неща, че ме шокира, но сега изглежда аз го изненадах.
— Кой ти каза?
— Тес, но неотдавна.
— Не може да ти е казала, че парите са от мен.
— Не. Получавала пари и имала подозрения, но не знаела от кого са.
Той млъкна.
— От теб са били, нали? Тайно си събирал пари за Синтия и си криел от Инид, когато си създал второ семейство.
— Години по-късно Инид се усъмни. Предстоеше да ни правят ревизия. Тя доведе счетоводители, които прегледаха доходите през годините и откриха несъответствие. Трябваше да измисля нещо и им казах, че съм източвал пари, защото съм имал проблем с хазарта. Ала тя не повярва. Заплаши, че ще отиде в Кънектикът и ще убие Синтия, както е трябвало да стори отдавна, ако не й кажа истината. Признах, че съм изпращал пари на Тес, за да изучи Синтия, но съм удържал на обещанието си и не съм се свързвал с дъщеря си. За нея бях мъртъв.
— Инид е имала зъб на Тес след толкова много години?
— Мразеше я, защото е получавала пари, които според Инид принадлежаха на нея. Синтия и Тес бяха двете жени, които ненавиждаше най-много от всичко на света, а дори не ги познаваше.
— Тогава историята ти, че не си ходил в Кънектикът, макар да не си виждал Синтия, е лъжа.
— Не. Вярно е.
Замислих се за това, докато продължавахме да пътуваме в нощта.
46
— Знам, че не си изпращал парите по пощата. Пликовете не са получавани в пощенската кутия на Тес, нито са имали марки. Намирала ги е в колата си или пъхнати в сутрешния вестник.
Клейтън сякаш не чуваше какво му говоря.
— Щом не си ги изпращал по пощата и не си ги носил сам, тогава някой го е правел вместо теб.
Той остана невъзмутим. Затвори очи и облегна глава назад, сякаш спеше, но аз не му повярвах.
— Знам, че ме чуваш.
— Много съм уморен. Нощем обикновено спя. Остави ме да подремна малко.
— Имам и друг въпрос.
Клейтън държеше очите си затворени, но видях, че устните му потрепват нервно.
— Разкажи ми за Кони Гормли.
Очите му изведнъж се отвориха, сякаш го бях сръгал с остен.
— Името не ми е познато.
— Нека освежа паметта ти. Била е от Шарън, на двайсет и седем години, и е работела в „Дънкин Донътс“. Една нощ в петък, преди двайсет и шест години, Кони вървяла по банкета на пътя близо до моста Корнуел, когато я блъснала кола. Само че не било пътно произшествие. По всяка вероятност младата жена е била мъртва преди това, а инцидентът е бил нагласен, сякаш някой е искал да изглежда така, че е блъсната от кола.