Няма време за сбогом

Исках да му река: „Ето го огледалото за обратно виждане, приятелю. Завърти го и се погледни. Това е човекът, който трябва да носи голяма част от бремето за всички безумия, които се случиха от 1983 година насам“.

— Тя е чудесна — отговорих аз.

Клейтън зачака да добавя още нещо.

— Синти е най-прекрасното нещо в живота ми — продължих аз. — Обичам я повече, отколкото можеш да си представиш. И откакто я познавам, се мъчи да се справи с онова, което ти и Инид сте й сторили. Само си помисли. Събуждаш се една сутрин и семейството ти е изчезнало. Колите им ги няма. Всичко се е изпарило, по дяволите. — Усетих, че кръвта ми закипя и ядосано вкопчих пръсти във волана. — Имаш ли представа какво е изпитала? Какво е трябвало да мисли? Мъртви ли сте всичките? Дали ви е убил сериен убиец психопат? Или тримата сте решили да избягате и да започнете нов живот някъде без нея?

Клейтън се стъписа.

— Мислила си го е?

— Мислила си е един милион неща! Била е изоставена, по дяволите! Не разбираш ли? Не можеше ли някак да се свържеш с нея? Например да й изпратиш писмо. Да й обясниш, че семейството й е станало жертва на потресаваща съдба, но че поне са я обичали? И че не са си вдигнали чуковете и не са я зарязали в онази нощ?

Той наведе глава. Ръцете му трепереха.

— Хубаво, сключил си сделка с Инид да пощади живота на Синтия, като си се съгласил повече да не я виждаш и да не се свързваш с нея. Може би Синтия е жива, защото си склонил да изкараш остатъка от живота си с чудовище. Мислиш ли обаче, че това те прави проклет герой? Ти не си никакъв герой. Ако беше истински мъж още от самото начало, може би нищо от всичко това нямаше да се случи.