Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Какво? — попитал Клейтън.
— Мисля, че знам тайната ти. Усещам хората и изпитвам определено чувство към теб.
Мили боже. Толкова ли бил прозрачен? Нима Патриша била отгатнала, че той е женен? Да не би да умеела да чете мисли и да гледа на ръка, въпреки че бил с ръкавици, а венчалният пръстен бил пъхнат в джоба му?
— Какво чувство? — попитал Клейтън.
— Виждаш ми се неспокоен. Затова ли непрекъснато пътуваш из страната? Търсиш нещо, така ли?
— Такава ми е работата.
Патриша се усмихнала.
— Чудя се, че щом те е довела тук, в Милфорд, може би има причина. Вероятно пътуваш из страната, защото трябва да намериш нещо. Не говоря за себе си.
Само че причината била тя. Клейтън бил убеден в това.
Казал й, че името му е Клейтън Биги. Хрумнало му изневиделица, преди да осъзнае, че в съзнанието му се зараждат някакви идеи. Може би сметнал, че ако започне любовна връзка, не е зле да се представи с фалшиво име.
През следващите няколко месеца, ако пътуването му го отвеждало на юг до Торингтън, той отивал в Милфорд да види Патриша.
Тя го обожавала. С нея се чувствал значим, човек с чест и достойнство.
Докато се връщал по нюйоркската магистрала, си мислел за пътуванията.
Фирмата внасяла промени в някои от маршрутите му. Можел да поеме онзи между Хартфорд и Бъфало и да зареже ходенето в Чикаго. Така в двата края на пътя…
Оставал и въпросът с парите.
Печелел добре. Вече взимал изключителни предпазни мерки да крие от Инид колко пари е скатал. Колкото и да печелел, нямало да й стигат. Тя винаги го подценявала. И винаги похарчвала парите. Ето защо нямало да бъде лошо да заделя още.
Решил, че ще бъдат достатъчно за второ семейство.
Представял си колко хубаво ще бъде да е щастлив поне през половината време.
Предложил брак на Патриша и тя се съгласила. Майка й изглеждала доволна, но не успял да спечели сърцето на сестра й Тес. Тя сякаш знаела, че с Клейтън нещо не е наред, но не можела да определи какво. Той знаел, че Тес не му вярва, и много внимавал в нейно присъствие. Предполагал, че тя е споделила мнението си със сестра си, но знаел, че Патриша искрено го обича и сигурно го е защитила.
Убедил Патриша да му купи същия венчален пръстен, какъвто криел в джоба си. По-късно отишъл пак в магазина, върнал халката и вече можел спокойно да носи стария си пръстен. Попълнил фалшиви документи за куп градски и щатски лицензи, всичко — от шофьорска книжка до карта за библиотеката, за да измами брачната агенция, когато моментът настъпи.
Налагало се да лъже Патриша, но се опитвал да бъде добър с нея. Поне когато си бил у дома.
Тя му родила две деца, първо момче, което кръстили Тод, а след две години и момиче, Синтия. Клейтън живеел с чувството, че е фокусник. Имал едно семейство в Кънектикът и друго в щата Ню Йорк и непрекъснато пътувал между двете.
Когато бил Клейтън Биги, не преставал да мисли за това, че ще трябва отново да стане Клейтън Слоун. А когато бил Клейтън Слоун, изгарял от нетърпение пак да потегли на път и да стане Клейтън Биги.
Било му по-лесно да е Слоун. Поне това било истинското му име. Не трябвало да се тревожи за самоличността си. Документите и шофьорската му книжка били легитимни.
Когато бил в Милфорд и играел ролята на Клейтън Биги, съпруг на Патриша и баща на Тод и Синтия, винаги бил нащрек. Спазвал ограниченията за скоростта. Винаги пускал монети в автоматите за паркиране. Не искал никой да провери регистрационния номер на колата му. Всеки път, когато пътувал за Кънектикът, се отбивал на някое усамотено място, махал оранжево-жълтата табела с нюйоркския номер и на нейно място слагал открадната синя табела с номер от Кънектикът. Трябвало винаги да внимава откъде се обажда и да не купи нещо като Клейтън Слоун, а неволно да каже адреса в Милфорд.
Винаги плащал в брой. Не използвал кредитни карти, за да не остави следа.
Всичко в живота му било фалшиво. Първият му брак се градял на лъжа, изречена от Инид, а вторият на лъжи, които той бил казал на Патриша. Ала въпреки цялата двойственост успял да намери истинско щастие и имало моменти, когато…
— Трябва да пишкам — рече Клейтън и прекъсна разказа си.
— Какво?
— Трябва да пусна една вода, освен ако не искаш да го направя в колата.
Наскоро бяхме подминали знак, който обещаваше крайпътен мотел и ресторант.
— Задава се нещо. Как се чувстваш?
— Не много добре. — Клейтън се закашля. — Нуждая се от вода и още тиленол.