Няма време за сбогом

И после Инид забременяла, този път наистина. Родила момче, Джереми. Обичала го безумно. И Клейтън го обичал, но скоро разбрал, че трябва да се бори с нея. Тя искала обичта на малкия само за себе си и още щом Джереми проходил, започнала да подкопава отношенията между бащата и сина. Говорела на момчето, че ако иска да стане силно и да преуспее в живота, трябва да следва нейния пример, и колко е жалко, че няма силен мъж за подражание у дома. Втълпявала му, че баща му не прави достатъчно за него. Оплаквала се колко е тъжно, че Джереми прилича на него, но това било пречка, която ще превъзмогнат с усилия и след време.

Клейтън искал да избяга.

Ала в Инид имало нещо, някаква тъмна сила, и дори да намекнел за развод или раздяла, не знаел как ще реагира.

Веднъж, преди да потегли на път, той й казал, че иска да поговори с нея сериозно.

— Не съм щастлив. Мисля, че бракът ни не върви.

Тя не се разплакала. Не попитала какво не върви, нито как би могла да помогне на брака им и да го направи щастлив.

Приближила се до него и го погледнала в очите. Клейтън искал да отмести поглед, но не можел. Тя сякаш го хипнотизирала със злобата си. Гледал в очите й и все едно виждал душата на дявола.

— Никога няма да ме напуснеш — заявила Инид и излязла от стаята.

Той мислел за това по време на пътуването. Ще видим. Ще видим.

Върнал се, но сетерът не изтичал да го поздрави. Клейтън отворил вратата на гаража, за да вкара плимута, и видял Флин, обесен на гредата.

— Радвай се, че беше само кучето — рекла Инид.

Макар много да обичала Джереми, искала да внуши на Клейтън, че момчето ще бъде в опасност, ако той реши да ги напусне.

Клейтън се примирил с живота си в нещастие, унижение и безсилие. Щял да го изтърпи. Смятал да живее като насън.

Стараел се да не мрази Джереми. Инид била промила мозъка на сина им и той смятал, че баща му е недостоен за обичта му. Възприемал Клейтън като напълно безполезен, просто някакъв човек, който живее в къщата с него и майка му. Клейтън обаче съзнавал, че Джереми също е жертва на Инид като него.

Непрекъснато се питал как животът му е приел такъв обрат.

Много пъти мислил да се самоубие.

Веднъж карал из страната посред нощ. Връщал се от Чикаго и заобикалял долната част на езерото Мичиган, за да мине напряко през Индиана. Видял отпред подпора на мост и настъпил педала за газта. Увеличил скоростта на сто и десет километра в час, после на сто и двайсет, сто и трийсет. Плимутът летял като стрела. Клейтън разкопчал предпазния си колан, за да бъде сигурен, че ще излети през предното стъкло и ще умре. Колата се носела напред, разпръсквайки чакъл и прахоляк, но в последната минута той се уплашил, завил и се върнал на магистралата.

Друг път, на няколко километра от Батъл Крийк, нервите му пак не издържали, докато карал по пътя. Поради високата скорост, когато предната дясна гума се закачила в ръба между банкета на пътя и асфалта, той не успял да овладее колата. Плимутът минал през две платна, пресякъл пътя на голям камион и спрял във високите треви.

Обикновено Клейтън променял решението си заради Джереми. Страхувал се да го остави сам с Инид до края на живота му.

Веднъж се наложило да спре в Милфорд. Търсел нови клиенти, чиито работилници и фабрики да зарежда.

Влязъл в една дрогерия да си купи шоколадов десерт и се приближил до жената зад щанда. На табелката на блузата й пишело „Патриша“.

Била красива. С червеникави коси.

Изглеждала много мила и непосредствена.

В очите й се четели нежност и доброта.

Бил прекарал последните няколко години, опитвайки се да не среща черния поглед на Инид, и главата му се замаяла, като видял такива хубави очи.

Не бързал да си купи десерта. Повел разговор за времето, за това, че е бил само два пъти в Чикаго, че постоянно пътува. И после, преди да се усети, изтърсил нещо необмислено.

— Искаш ли да обядваме заедно?

Патриша се усмихнала и отвърнала, че след трийсет минути има един час почивка.

Докато я чакал и обикалял магазините в центъра на Милфорд, Клейтън се питал какви ги върши, по дяволите. Той бил женен и имал син, дом и работа.

Всичко това обаче не правело живота му хубав. А Клейтън искал да бъде щастлив.

Отишли в кафенето наблизо да ядат сандвичи с риба тон и Патриша споделила, че не излиза да обядва с мъже, с които току-що се е запознала, но в него има нещо интригуващо.