Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Бях грабнал хапчетата от къщата, но не се бях сетил да взема вода. Движехме се бързо. Беше четири сутринта и наближавахме Олбъни. Оказа се, че трябва да налеем бензин, затова идеята да спрем беше добра.
Помогнах на Клейтън да се дотътри до тоалетната, изчаках го да си свърши работата и после го заведох обратно в колата. Краткото ходене изчерпа силите му.
— Ти стой тук. Ще донеса вода.
Купих опаковка с шест бутилки минерална вода, изтичах до колата, отворих едната и я дадох на Клейтън. Той пи дълго и после глътна наведнъж четирите таблетки тиленол, които сложих на дланта му. След това подкарах към бензиновите помпи, напълних резервоара и дадох почти всички пари, които носех в портфейла. Не исках да използвам кредитна карта, защото се боях, че полицаите са разбрали кой е извел Клейтън от болницата и ще наблюдават трансакциите в сметката ми.
Качих се в колата и си помислих, че може би е време да уведомя Рона Уедмор какво става. Усещах, че колкото повече разказва Клейтън, толкова по-близо стигам до истината, която веднъж завинаги ще сложи край на подозренията на Уедмор към Синтия. Бръкнах в предния джоб на джинсите си и извадих визитната картичка, която ми беше дала по време на изненадващото си посещение у дома предишната сутрин, преди да тръгна да търся Винс Флеминг.
Имаше номер на служебен и мобилен телефон, но не и на домашен. Уедмор сигурно спеше по това време на нощта, но бях готов да се обзаложа, че мобилният телефон е до леглото й и е включен.
Запалих двигателя, отдалечих се от колонките и отново спрях.
— Какво правиш? — попита Клейтън.
— Ще се обадя по телефона.
Преди да позвъня на Уедмор, исках да опитам да се свържа със Синтия, но не ми провървя.
Колкото и да беше странно, това донякъде ме успокои. Щом аз не знаех къде е Синтия, нямаше начин и Джереми Слоун и майка му да знаят. Оказа се, че изчезването й заедно с Грейс е най-умното нещо, което би могла да направи в момента.
Въпреки това трябваше да знам къде са и дали всичко е наред.
Хрумна ми да се обадя на Роли, но реших, че ако е научил нещо, щеше да ми звънне, пък и не исках да използвам телефона повече, отколкото е необходимо. Батерията щеше да издържи само едно обаждане.
Набрах номера на мобилния телефон на детектив Рона Уедмор, която отговори на четвъртото позвъняване.
— Уедмор — рече тя. Усилено се опитваше да звучи будна и нащрек.
— Обажда се Тери Арчър.
— Господин Арчър? — учуди се Уедмор. Вече говореше по-съсредоточено. — Какво има?
— Ще ви кажа няколко неща много бързо, защото батерията ми свършва. Търсете съпругата ми. Мъж на име Джереми Слоун и майка му Инид Слоун са се отправили към Кънектикът от района на Бъфало. Мисля, че възнамеряват да намерят Синтия и да я убият. Бащата на Синтия е жив. Водя го с мен. Ако откриете Синтия и Грейс, не ги изпускайте от поглед, докато се върна.
— Къде сте? — попита Уедмор, макар че очаквах да каже „Какво?“ или „Моля?“.
— Движим се по нюйоркската магистрала. Връщаме се от Йънгстаун. Познавате Винс Флеминг, нали? Така казахте.
— Да.
— Оставих го в къща в Йънгстаун, северно от Бъфало. Той се опитваше да ми помогне, но Инид Слоун го простреля.
— Нещо не разбирам.
— Търсете Инид Слоун.
— Ами онзи Джереми Слоун и майка му? С каква кола пътуват?
— Кафява…
— „Импала“ — прошепна Клейтън. — Шевролет „Импала“.
— Кафяв шевролет „Импала“ — казах аз и се обърнах към Клейтън. — Номерът?
Той поклати глава.
— Не го знам.
— Връщате ли се тук? — попита Уедмор.
— Да, до няколко часа. Търсете я. Помолих и директора на училището Роли Каръдърс да я търси.
— Кажете ми какво…
— Трябва да затварям — прекъснах я аз, прекратих разговора и пъхнах телефона в сакото си. Включих на скорост и се върнах на магистралата. — Е, имаше ли моменти, когато си бил щастлив? — попитах аз, подканвайки Клейтън да продължи историята си.
Той отново започна да разказва. Преживявал щастливи мигове само когато бил Клейтън Биги. Обичал да бъде баща на Тод и Синтия. Виждал, че и те го обичат и дори уважават. Никой не им натяквал, че той не става за нищо. Разбира се, това не означавало, че винаги правели каквото им кажел, но децата са си деца.
— Струва ми се, че си някъде другаде — понякога му казвала Патриша нощем в леглото. — Имаш такъв вид, сякаш не си тук.
— Тук е единственото място, където искам да бъда — отговарял той и я прегръщал.