Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Онези, които откриват нови врати, по-късно предават съобщения в хана — или от Пътя, или от света, където е открит нов проход — продължи той. — Дори има някакъв легендарен скитник — забравих му името, — който изследва най-далечните и праща съобщения, които понякога пътуват години, за да стигнат при Джон. Той се е отдалечил толкова много от хана, че се е превърнал в мит.
— И колко дълго продължава всичко това? — замислено попита Миранда.
— Мисля, че Пътят на световете съществува от зората на времето — вдигна рамене Гневливия. — Тук хората и другите създания живеят от столетия. Изисква се известна дарба да оживееш в залата, така че това е примамливо за всички, които търсят… по-високи залози.
— А ти? — запита Миранда. — Би могъл да живееш добре в мнозина светове с таксата, която взе от мене.
— Не го правя толкова за богатство — каза мъжът, — колкото заради вълнението, което изживявам. Трябва да призная, че докато растях, ми беше малко скучно. Има светове, където мога да управлявам като крал, но това не ме привлича. В действителност се чувствам по-щастлив при обстоятелства, които биха влудили повечето разумни хора. Войни, убийства, кланета, интриги — това са нещата, с които търгувам, и малцина могат да се мерят с мен по умения. Това не е хвалба, защото вече си взех комисионата от теб, но да ти кажа простичко, ако веднъж свикнеш да живееш по Пътя, няма друг начин на живот.
Миранда кимна. Мястото наистина беше зрелищно: това буквално беше сборният пункт, кръстовището на всички познати и неизвестни светове.
— Колкото и да се радвам на компанията ти, Миранда — каза наемникът, — и колкото и да съм доволен от богатството, което ми обеща, аз все пак се уморявам. Макар че времето тук е без значение, умората и гладът са реални във всички измерения — поне в тези, които съм посещавал. А и ти все още не си ми казала накъде си се запътила.
— Това е защото наистина не знам къде отивам — каза Миранда. — Търся един човек.
— Мога ли да попитам кого?
— Един магьосник. Пъг от Звезден пристан.
— Никога не съм чувал за него — каза Гневливия. — Но ако има място, където нашите две желания могат да се срещнат, то това е ханът.
Миранда се чувстваше несигурна и се чудеше на вътрешната съпротива да приеме очевидното. Ако имаше център за общение по Пътя, тогава сигурно Пъг бе минал през хана и това беше най-логичното място да го търси. Но тя се страхуваше, че и други също го търсят и се интересуват от неговия маршрут, и предполагаше, че той полага усилия да прикрива следите си. Все пак предложението на наемника бе по-добро, отколкото да се скитат безцелно.
— Далече ли сме от хана?
— Всъщност не — отвърна мъжът. — През двете врати, които видяхме, има много къс път. — Той й кимна да го последва и след като минаха два портала, посочи празнотата.
— Първия път е много трудно. — Той посочи вратата срещу пустошта. — Забеляза ли надписа?
Тя кимна.
— Това е Халиали, красиво място, ако обичаш планините. Един от входовете, водещ „При Честния Джон“, се намира там. Просто стъпваш напред и чакаш да срещнеш стъпала или нещо такова в края на пустотата. — И като изрече тия думи, той навлезе в сивата празнота и изчезна.
Миранда пое дъх и се постара да повтори движението му. „Стъпало нагоре или надолу?“
Залитна напред: стъпалото беше надолу. Подхванаха я здрави ръце и тя широко отвори очи при вида на бялата вълна по тях.
Опита се да запази спокойствие, докато се освобождаваше от помощника си — триметрово създание, покрито със снежнобяла козина. В иначе идеално бялото покритие се отвориха тъмни дупки — две огромни сини очи и една уста. Чу се плачливо изохкване, после гласът на Гневливия:
— Ако имаш някакви оръжия, трябва да ги предадеш.
Тя забеляза, че той бързо се разтоварва от целия си арсенал, включително от някакви абсолютно непознати предмети, скрити по дрехите му. Миранда имаше само две ками, едната на кръста, другата прикрепена към вътрешната страна на прасеца на десния й крак, и бързо ги предаде.
— Собственикът се е научил още преди векове — каза наемникът, — че неговото заведение ще остане недокоснато, докато е неутрална територия за всекиго. Куад гарантира, че всеки, който е започнал безредици, няма да остане в салона по-дълго, отколкото е необходимо.
— Куад?
— Рунтавият приятел пред теб — отвърна Гневливия и когато минаха през вратата към салона, продължи: — Куад е от Коропабан — те са по-здрави от всички живи същества, почти неподатливи на магия; а и най-смъртоносните отрови трябва да се прилагат поне седмица, за да ги убият. Те са невероятни бодигардове, но едва ли ще можеш да накараш някого да напусне своя свят.