Устоите на Земята (Част първа)

Алиена бе единствената храбра между тях. Когато влезе в цитаделата и видя, че вместо убежище домът й се е превърнал капан, пое грижа за слугите и децата, като ги накара да насядат на пода и да пазят тишина. Крещеше на рицарите на Хамли, щом проявяха грубост към пленниците си с вдигнатите мечове срещу невъоръжените мъже и жени, и се държеше все едно, че бе напълно неуязвима.

Майка му разроши косата му.

— За какво мислиш?

— Чудех се какво ще стане с принцесата.

Тя го разбра.

— Лейди Алиена.

— Тя е като принцеса в поема и живее в замък. Но рицарите не са така благородни като в приказките.

— Самата истина — мрачно отвърна майка му.

— Какво ще стане с нея?

Тя поклати глава.

— Наистина не знам.

— Майка й е умряла.

— Значи ще й е трудно.

— Така си помислих. — Джак замълча. — Тя ми се смя, защото не знаех за бащите. Но въпреки това ми хареса.

Майка му го прегърна през рамото.

— Съжалявам, че не ти казах за бащите.

Докосна я по ръката, приел извинението. Крачеха мълчаливо. От време на време по някое семейство оставяше пътя и поемаше през полята към дома или при близки, а някои — при приятели, където можеха да изпросят малко закуска и да помислят какво ще правят оттук нататък. Повечето бегълци останаха заедно чак до кръстопътя, където се разделиха. Някои тръгнаха на север или на юг, други продължиха направо към градчето-тържище Шайринг. Майка му го пусна и сложи ръка на рамото на Том, за да го спре.

— Къде ще ходим? — попита го тя.

Изглеждаше малко изненадан, че го питат, сякаш очакваше всички да го последват накъдето и да тръгне, без да задават въпроси. Джак беше забелязал, че майка му често предизвиква такава изненада на лицето на Том. Може би предишната му жена е била съвсем различен човек.