Богинята на светлината

— Не искам да навлизам в неприятни детайли. Ще кажа само, че той ме задушаваше почти седем години, преди най-после да се освободя от него. После минаха още почти две години, докато спря да ми се обажда, да наминава или да се появява на места, които знаеше, че посещавам. Винаги беше там… и чакаше, като че ли бях заблудено дете, което скоро ще осъзнае колко греши и ще се върне обратно вкъщи. — Тя погледна към Аполон. — Едва в последните шест месеца ме остави на мира.

— Той те е наранил много — гласът на Аполон беше тих, а в главата му минаваха най-различни мисли за това какво би искал да стори на този Дуейн, след като върне безсмъртните си сили.

— Да, той ме нарани, но болката умря заедно с любовта. Друго е това, което продължава да ме преследва — съмнението в мен самата. Това не бях предвидила. Срещах се с Дуейн почти две години преди да се оженим. Ако някой ми беше казал, че този мъж — толкова прекрасен, толкова съвършен — всъщност е отмъстителен, гневен маниак, с неистов стремеж за контрол, който ще се опита да ме хване в клетка, да ме сломи и да ме превърне в изплашена развалина, щях да се изсмея в лицето му. Никога нямаше да повярвам. Той се правеше на нещо, което не е, за да ме улови в капан и аз не прозрях това… — завърши Памела с шепот.

— Маскарадът, за който говореше в нощта, когато гледахме танца на фонтаните — това е бил твоят брак.

Памела кимна.

— И когато разбра, че аз съм Аполон, маскирал се като Феб, ти си помисли, че си допуснала още една грешка?

— Не е само това. Ти си единственият мъж, с който съм била след Дуейн. Аз работех, непрекъснато бях заета и… — тя замълча, без да знае какво да каже след това.

— И избягваше любовта — довърши Аполон вместо нея.

Памела му хвърли бърз кос поглед.

— Да.

— Което прави още по-смущаваща моята измама.

— Да — отново потвърди тя.

Продължиха да вървят мълчаливо по виещата се пътека и Аполон се замисли над думите на Памела. Сега всичко изглеждаше по-разбираемо: непрестанното й отдръпване и защо не можа да признае любовта си към него до момента, в който не попадна под възбуждащото влияние на магията на сестра му. За Аполон беше много изненадващо да разбере, че сдържаността й се дължи повече на нейното минало, отколкото на неговото. И много освобождаващо. Преди той подозираше, че за Памела това, че е бог беше от по-малко значение, отколкото това, че е бил нечестен с нея, но сега вече беше сигурен. Пътеката сви рязко и стръмно се заизкачва нагоре. Изведе ги до върха. Наоколо се виждаха струпани големи камъни, които времето бе загладило. Красив водопад се изливаше в голям, бистър вир.