Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Отначало не отговори. Настъпиха няколко секунди гробовна тишина, през които ти се струва, че чуваш как тиктакането на часовниковия механизъм наближава към нулата, а самият взрив е предшестван от някакво безкрайно закъснение. Накрая отвърна:
— Нищо кой знае какво. Но ще трябва да те оборудваме да запишеш разговор с Дейв Биъл. — И пак мълчание. — Знам, че не ти е никак приятно, но е крайно наложително.
— Той пък за какво ви е? — изрепчих се. — Та той е една кръгла нула! — Но още докато думите излизаха от устата ми, осъзнах колко глупаво звучат. Не ставаше дума дали съм извършвал престъпления с Дейв Биъл (а аз, естествено, ги бях извършвал, тъй като извършвах престъпления с всичките си приятели), а най-вече до кого можеше да ги отведе той.
— Това, кой е той, изобщо е без значение. Важното е, че знам, че е един от най-близките ти приятели. — Млъкна за миг, сякаш търсеше най-подходящите думи. — Виж какво. И на мен не ми е никак приятно, да не казвам, че и Джоел се чувства по същия начин. Но е крайно наложително. Искам да се срещнеш с него на вечеря, окей?
— Добре — рекох с потъващо в стомаха сърце. — Пък и имам ли някакъв шибан избор, а? — И въздъхнах, както можеше да се очаква. — Кога искаш да го потърся?
— Няма по-подходящо време от сегашното — каза Агента маниак. — Да те свържа ли?
— Има ли всъщност някакво значение, мама му стара? — поклатих тъжно глава. — Къде искаш да се срещнем?
— В някое тихо ресторантче, някъде на Лонг Айлънд, но не в Хамптън. Много ми е далече да идвам дотам.
Замислих се за секунда:
— Какво ще кажеш за „Ла Каракала“ в Джерико? Малко италианско заведение, тихо, с добра кухня. — И поклатих отчаяно глава. — Напълно подходящо място за предаване на приятел.
— Не се укорявай излишно — каза Агента маниак. — При аналогична ситуация и той би постъпил по същия начин. Вярвай ми!
— Вярвам ти — рекох, но премълчах и не му казах, че със сигурност греши. Дейв никога не би ме предал. — Хайде, обади му се. По-скоро да свърши всичко.
— Добре. Изчакай една секунда… — настъпи кратка пауза, последвана от две прещраквания, след които се чу: „Говори специален агент Грегъри Коулмън от Федералното бюро за разследване. Дата трети април хиляда деветстотин деветдесет и девета година, часът е осем вечерта. Настоящото е записан по взаимна договореност телефонен разговор между Джордан Белфърт — свидетел, който сътрудничи на федералните власти, и Дейвид Биъл“. — Нова пауза, през която чух приглушеното звънене на домашния телефон на Дейв, а духът ми спадаше с всеки звън. В момента, в който Дейв вдигна слушалката, ми хрумна мисълта, че вече съм по-низше същество не само от гнидите в блатото.
Бях станал по-долен и от слузта, която ги поглъща.
Четиринадесета глава
Криза на съвестта
В известен смисъл може да се каже, че по някое време Дейвид Майкъл Биъл се превърна в олицетворение на онова, което можеше да е почтено и чисто у „Стратън Оукмънт“. Родом от ултрапровинциалното градче Бъртънсвил в щата Мериленд, където населението прекарва свободното си време в спортове от рода на хвърляне на подкови и борба с крави, Дейвид Биъл бе израснал в пълна беднота и без баща — някакво детство в стил „направи си сам“, през което собствената ти майка зашива дълбоките ти рани с нагорещена игла и конец.
В интелектуално отношение Дейв бе абсолютно посредствен. И като брокер не беше нищо особено: беше прекалено честен и прям, а провлеченият му южняшки говор не бе в състояние да убеди когото и да било да направи нещо, което поначало не желае.
Подобно на повечето деца в Бъртънсвил, и Дейв не си е мечтаел да стане богат — това му желание се заражда у него в по-късен период; но липсата му не му е попречила да схване съвсем ясно, че на света има прекалено малко вождове и прекалено много индианци и че самият той нищо не може да стори, за да промени факта, че и той самият е един от индианците.