Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Та само след пет дни успях да убедя еврейската Царица на минетите да скъса със своя приятел и да се нанесе в резиденцията ми на Медоу Лейн, където два пъти дневно ми правеше световни свирки, а от време на време се и любеше с мен. Всичко вървеше идеално. На седмия ден за пръв път си казахме взаимно, че се обичаме. А на десетия ден стана дума и за сватба. Почти никакво значение не отдаде на електронната ми гривна за следене — междувременно Копелето, в рядък изблик на хуманност, бе заменил двадесет и четири часовото ограничение с вечерен час в полунощ — а аз със същата обич и разбиране престанах да обръщам внимание на навика й да става от масата за вечеря, за да повърне изяденото.

В същото време и сътрудниченето ми напредваше славно. Агента маниак не се беше обаждал от сума ти седмици — нещо съвсем нормално според Магнум. Нима не бях изкарал цял месец в пеене на улица „Съдебна“ — подробности около всички сделки на „Стратън“ — Докато в същото време давах на Агента маниак и на Копелето образование за цял живот. Сега им беше ред да се заемат с домашното си: да изискат архиви по съдебен път, да разпитат свидетели, да проследят хартиените следи.

От друга страна обаче, срещата ми със Синеокия дявол се оказа чиста загуба на време. Прекалено хитър бе, че да се остави да го запишат на магнетофон, особено при разговор с човек, който вече е обект на съдебно преследване. Слава Богу, че тъмничарите ми не се трогнаха особено от провала и ме успокоиха, че вината не била у мен. Ако продължавам да се старая докрай, каза Агента маниак, няма начин да не получа писмото 5К. От мен се изискваше единствено честност. „Запомни това — напомняше ми той, — и ще излезеш от затвора още докато си млад.“

Това беше и последният ни разговор, ако не броим едно негово кратко обаждане да ме окуражи, като ми съобщи, че на Дани са му определили сумата за гаранция и че най-после са подвели под отговорност и Виктор Уонг. Онова, което искаше да ми каже, се разбираше и без думи: Дани е започнал да им сътрудничи, а Виктор е бил взет пленник от Вещицата — трофей за личната й витрина.

Както и да е, децата ги запознах с Царицата на минетите чак някъде около Деня на благодарността64. Тя се държа с тях прекрасно, с изключение на една дребна случка: Докато четиримата обядвахме в Ийстхамптън и вече я възприемах като подходяща мащеха за децата ми, я обзе пристъп на паника, придружен от силни конвулсии на тялото. И макар да не бяхме определили все още точната дата на бракосъчетанието ни, то бе само въпрос на време. Двамата си пасвахме идеално: две повредени души, които някак си успяваха да се поправят взаимно.