Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
А после от жената се дочува скърцащ звук.
— Какво казваш? — пита господин Хамър.
— Аз го направих — скърца жената.
— А стига бе! — възкликва Дейви.
— Какво си направила? — пита господин Хамър.
— Аз сложих бомбата — отвръща жената с наведена глава.
— И се опита да накараш други жени да се присъединят към терористичната организация, в която членуваш.
— Да — прошепва жената. — Аз сторих всичко.
— Ха! — обажда се Дейви и от него блика облекчение, облекчение, облекчение, което той се мъчи да прикрие. — Тя призна! Призна!
Нищо не е признала — казвам, без да откъсвам очи от жената, без да помръдвам и мускул.
— Какво? — зяпва ме Дейви.
— Тя си измисля признанието — отвръщам, без да свалям поглед от огледалото, — за да спре той да я дави — леко завъртам глава, за да стане ясно, че говоря на Кмета. — Нали?
Кметът помълчава, преди да ми отговори. Дори и без да чувам Шума му, разбирам, че е впечатлен. Откак започнах да се упражнявам с Кръга нещата край мен придобиха възможно най-зловеща яснота.
Може би точно в това е смисълът на упражнението.
— Почти сигурно е, че си измисля — казва накрая. — Но сега ние разполагаме със самопризнание, което можем да използваме срещу нея.
Дейви нервно мести очи от мен към татко си и обратно.
— Искаш да кажеш, че сега ще я… Разпитвате още?
— Всички жени са част от Възражението, всички до една — отвръща Кметът. — Ако не участват буквално, то съчувстват. Трябва да узнаем онова, което тя наистина мисли. Трябва да узнаем какво тя всъщност знае.
Дейви обръща очи към жената, която диша тежко, увиснала на рамката.
— Не разбирам — казва.
— Когато я върнат в затвора, всички останали жени там ще разберат какво е преживяла тук — казвам.
— Почти — поправя ме Кметът и леко слага ръка на рамото ми. Сякаш изразява одобрение. Аз не помръдвам, не реагирам и той дърпа ръката си. — Всички останали жени там просто ще узнаят какво ги чака, ако не дават необходимите отговори. А по този начин ние рано или късно ще узнаем онова, което действително ни е необходимо и то ще го узнаем от онзи, който действително го знае. Бомбата снощи не беше просто подновяване на военните действия, тя беше начало на нещо много по-мащабно. Задължително трябва да разберем какъв ще бъде следващият им ход.
Дейви не сваля очи от жената. — А какво ще стане се нея?
— Ще бъде наказана за престъплението, което току-що си призна, разбира се — казва Кметът, без да обръща внимание на Дейви, който се опитва да го прекъсне с изтъкването на поредния очевиден факт. — Не знаем какво ще се случи. Може пък тя наистина да знае нещо — връща поглед към огледалото. — Има само един начин да разберем това.
— Искам да ти благодаря за помощта, която ни оказа днес — казва господин Хамър, слага ръка под брадичката на жената и я повдига. — Беше много смела и можеш да се гордееш с отпора, който ни оказа — после й се усмихва, но тя отказва да срещне погледа му. — Демонстрира много по-силен дух от мнозина мъже, които съм разпитвал.
После прави крачка встрани до една малка масичка и вдига пешкира, с който тя е покрита. Отдолу са подредени няколко парчета блестящ метал. Господин Хамър си избира едно.
А сега можем да пристъпим към втората част от нашето интервю — казва и се връща при жената.
А жената започна да пищи.
— Това беше… — казва Дейви и крачи наоколо, докато чакаме отвън пред Кантората, но това е всичко, което може да изрече. — Беше просто… — обръща се към мен. — Боже, Господи, Тод.
Не отвръщам нищо, вадя една ябълка от джоба си.
— Ябълка — прошепвам на Ангарад, опрял чело до нейното. Ябълка отвръща тя и дърпа назад меките си устни. Тод, казва и сдъвква, а после пита Тод?
— Ти не си виновна, момичето ми — прошепвам и я галя по муцуната.
Връщаме се до портата, където Айвън още е на стража, пак се опитва да срещне погледа ми. Чувам го как тихичко ме вика в Шума си.
Не му обръщам внимание.
— Това е напрегнато, м… му — казва Дейви, мъчейки се да прочете Шума ми, мъчейки се да види какво мисля за преживяното, но аз държа Шума си равен и сив, доколкото мога.
Не чувствам нищо.
Не допускам нищо вътре.
— Нещо си много хладнокръвен тия дни — продължава Дейви с презрителен тон, пренебрегвайки молбите на Смъртоносен, който също иска ябълка. — Окото ти не мигна, когато той…