Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Посочва ни. Аз и Дейви ги виждаме.
— Те непрекъснато произвеждат звънтящо жужене в ушите й — продължава Кметът. — То заглушава всеки Шум, който би могла да чуе от стаите за наблюдение. Държи вниманието й съсредоточено върху разпитващия офицер.
Нали не искаме те да чуват онова, което вече знаем — казва Дейви.
— Ами да — отвръща Кметът с лека изненада в гласа. — Да, Дейвид, точно така.
Дейви се усмихва и Шумът му грейва.
Видяхме синьо В, написано на стената на фермата — продължава господин Хамър иззад гърба на жената. — Бомбата е същата като всички други, които твоята организация поставя…
Това не е моята организация! — казва жената, но господин Хамър продължава, сякаш изобщо не я е чул. — А ние също така знаем, че ти си работила на нивата до тази ферма цял месец.
— С много други жени! — крещи тя в отчаянието си. — С Мила Прайс, с Каша Макрей, с Марта Сътпен…
— Значи и те са замесени, така ли?
— Не! Не, просто…
— Защото госпожа Прайс и госпожа Сътпен вече бяха разпитани.
Жената застива, на лицето й внезапно се изписва още по-силен страх.
Дейви се изкикотва до мен:
— Хвана се — прошепва.
Но аз чувам в Шума му някакво необяснимо облекчение.
Чудя се дали и Кметът го чува.
— Те какво… — започва жената, гласът й изневерява и трябва да почне наново. — Те какво казаха?
— Те казаха, че ти си се опитала да ги накараш да ти помагат в делото ти — спокойно отвръща господин Хамър. — Казаха, че си искала да ги вербуваш за терористки, а когато са ти отказали, си ги осведомила, че имаш намерение да продължиш с мисията и да я извършиш сама.
Жената пребледнява, челюстта й увисва, а очите й се разтварят невярващо.
— Това не е истина, нали? — питам аз с равен глас. Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз. — Той се опитва да я накара да си признае, преструвайки се, че всъщност вече изобщо няма нужда от признанието й.
— Отлично, Тод — отвръща Кметът. — Накрая ще вземе да се окаже, че имаш талант за тази работа.
Дейви поглежда първо мен, после татко си, после отново мен, въпросите му остават незададени.
— Ние вече знаем, че ти си виновна — продължава господин Хамър. — Доказателствата срещу теб са толкова много, че нищо не ни пречи да преценим, че трябва да останеш зад решетките до края на живота си — спира точно пред очите й. — Аз съм тук като твой приятел — казва. — Аз съм тук, пред теб, сега, защото съм единственият човек на света, който може да те спаси от участ, по-лоша от смъртта.
Жената преглъща и изглежда така, сякаш всеки момент отново ще повърне.
— Но аз нищо не знам — отвръща със слаб глас. — Просто нищичко не знам.
Господин Хамър въздъхва.
— Е, това наистина е разочароващо, право да ти кажа.
После минава зад гърба й, хваща рамката и потапя жената във водата.
И я държи вътре…
И я държи вътре…
Вдига очи и поглежда към нас през огледалото, защото знае, че го наблюдаваме…
Усмихва ни се и я държи още във водата…
Водата завира от мятането на жертвата вътре, каишите не са чак толкова стегнати…
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз, мисля със затворени очи…
— Отвори очи, Тод — казва Кметът…
Отварям ги…
А господин Хамър още държи жената във водата…
Тя започва да се мята още по-страшно…
Толкова страшно, че кръв потича от стегнатите й КИТКИ…
— ГОСПОДИ — промълвява Дейви…
— Той просто ще я убие — казвам аз с равен глас…
Това е само видеозапис…
Това е само видеозапис…
(само дето не е видеозапис…)
(не чувствам нищо…)
(защото съм мъртъв…)
(мъртъв съм…)
Кметът се навежда край мен и натиска един бутон на стената.
Струва ми се, че това е достатъчно, капитане — казва, а гласът му се понася над Арената на Въпроса.
Господин Хамър вдига рамката. Но я вдига бавно.
Жената виси на нея, брадичката й е опряна на гърдите, вода тече от носа и устата й.
— Той я уби — казва Дейви.
Не — отвръща Кметът.
— Признай — казва господин Хамър на жената — и всичко това ще свърши.
Следва дълго, дълго мълчание, много дълго.