Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Не сме се занимавали с това.
— Да не би да са решили, че не е добър?
— Трябва да се вземе предвид социалното въздействие на продукта. Ние мислим за страната като цяло, загрижени сме за общественото благоденствие и ужасната криза в настоящия момент, която…
— Добър ли е риърдъновият метал или не?
— Ако погледнем нещата от гледната точка на притеснителния ръст на безработицата, която в момента…
— Добър ли е риърдъновият метал?
— По време на отчаян недостиг на стомана не можем да си позволим експанзията на стоманодобивна компания, която произвежда твърде много, защото може да изхвърли от бизнеса компаниите, които произвеждат твърде малко и така да създаде небалансирана икономика, която…
— Ще отговорите ли на въпроса ми?
Човекът вдигна рамене.
— Въпросите за стойността са относителни. Ако риърдъновият метал не е добър, той е физическа заплаха за обществото. Ако е добър, е социална заплаха.
— Ако имате да ми кажете нещо за физическата опасност от риърдъновия метал, давайте. Зарежете останалото. Бързо. Аз не говоря този език.
— Но със сигурност въпросите за общественото благоденствие…
— Зарежете.
Човекът изглеждаше объркан и смутен, сякаш почвата беше пропаднала под краката му. След момент попита безпомощно:
— Но тогава какъв е основният ви интерес?
— Пазарът.
— Как така?
— Има пазар за риърдъновия метал и възнамерявам да се възползвам изцяло от него.
— Нима пазарът не е нещо хипотетично? Общественият отговор за вашия метал не беше окуражаващ. С изключение на поръчката от „Тагарт Трансконтинентал“, не сте получили никакви сериозни…
— Ами тогава, след като мислите, че обществото няма да се възползва от него, за какво се притеснявате?
— Ако обществото не се възползва, ще претърпите сериозни загуби, господин Риърдън.
— Това е мой проблем, не ваш.
— Ако възприемете по-градивна линия на поведение и се съгласите да изчакате няколко години…
— Защо да чакам?
— Но нали обясних ясно, че Държавният научен институт не одобрява появата на риърдъновия метал на металургичната сцена в момента.
— Защо трябва да ми пука?
Мъжът въздъхна.
— Вие сте много труден човек, господин Риърдън.
Небето на късния следобед натежаваше, сякаш се сгъстяваше зад стъклото на прозорците. Очертанията на фигурата на мъжа сякаш се разтваряха в безформена топка сред острите, прави ъгли на мебелите.
— Определих ви тази среща — каза Риърдън, — защото ми казахте, че искате да разискваме нещо от изключителна важност. Ако това е всичко, което имате да кажете, сега ще ви помоля да ме извините. Много съм зает.
Мъжът се облегна на стола си.
— Мисля, че сте прекарали десет години в проучвания за риърдъновия метал — каза той. — Колко ви струваше?
— Риърдън погледна нагоре — не можеше да разбере насоката на въпроса, но в гласа на мъжа имаше явна целенасоченост. Тонът се беше втвърдил.
— Милион и половина долара — каза Риърдън.
— Колко ще искате за него?
Риърдън трябваше да изчака за миг. Не можеше да повярва.
— За какво? — попита той ниско.
— За всички права върху риърдъновия метал.
— Мисля, че е по-добре да се махате оттук — каза Риърдън.
— Няма причина за подобно поведение. Вие сте бизнесмен. Правя ви бизнес предложение. Можете да назовете цената си.
— Правата за риърдъновия метал не се продават.
— Мога да говоря за големи суми пари. Правителствени пари.
Риърдън стоеше неподвижно, мускулите на бузите му бяха стегнати, но погледът му беше безразличен, съсредоточен само заради лекото нездраво любопитство.
— Вие сте бизнесмен, господин Риърдън. Това е предложение, което не можете да си позволите да пренебрегнете. От една страна залагате при огромен риск, инатите се пред неблагоприятно обществено мнение, има сериозен шанс да загубите всяка стотинка, която сте вложили в риърдъновия метал. От друга страна можем да ви облекчим от риска и от отговорността с впечатляваща печалба, незабавна печалба, много по-голяма, отколкото можете да се надявате да направите от продажбата на метал за следващите двайсет години.
— Държавният научен институт е научна, а не търговска организация — каза Риърдън. От какво толкова ги е страх?