Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Така. Това е важна дума в живота на Константин. Преди голямата битка при Милвийския мост видял кръст от светлина на небето и чул словата: In hoc signo vinces — с този знак ще победиш. Знаете ли какъв е бил този знак?
— Христограм — послушно отговори Аби.
— Хи Ро — поправи я Николич. — Това са първите две букви от името на Христос на гръцки. Ако мислите в графични символи, X е с формата на кръст, а поставеното над него P е човекът.
Аби си спомни огърлицата, сега заключена в каса или чекмедже в Уайтхол.
— Фактически обаче това не е истинският христограм. Този се нарича ставрограм — от гръцката дума ставрос, която значи кръст.
— Добре.
— Оригиналното описание на битката при Милвийския мост е написано на гръцки. Знаете ли кой е гръцкият еквивалент на „сигнум“? — Двамата запитани поклатиха глави отрицателно. — „Тропайон“. Тази дума също има много значения. Може да бъде трофей, военен паметник или щандартът, който армията носи в битка.
Отново ги погледна изпитателно.
— Знаете ли за бойния щандарт на Константин?
— Лабарумът — кимна Аби. Спомни си нещо, което доктор Грубер беше казал в Регионалния музей в Трир. „Символът Хи Ро, който видял в съня си, се превърнал в златен щандарт, инкрустиран със скъпоценни камъни.“
Аби спря и зачака Николич да продължи, но той си стоеше там със скръстени ръце, вторачен в нея, сякаш очакваше нещо.
— Питахте за нещо от времето на Константин, което да е изключително ценно? Съкровище от първокласно историческо значение, изгубено от векове?
На Аби й просветна.
— Мислите, че стихотворението може да се отнася за действителния лабарум? Онзи, който е носила войската на Константин?
Той вдигна рамене.
— Защо не?
— Какво се е случило с него? — полюбопитства Майкъл. — Подобно съкровище не може просто така да изчезне — искам да кажа, че Византийската империя е съществувала допреди малко повече от петстотин години. Не е ли някъде в някой музей?
— Смятате, че защото нещо е важно, хората се грижат за него? Дори гробницата на Константин в Истанбул не е оцеляла. Когато турците превземат Константинопол, разрушават неговия мавзолей, който бил в черквата „Светите апостоли“, и издигат на нейно място джамия.
Обърна се към картата на стената и прокара с пръст линия през Балканите от Адриатическо до Черно море.
— Този област е била гранична в продължение на повече от две хиляди години. Александър Велики? На изток и юг империята му се простирала чак до Индия и Египет. Но на север и на запад минавала през Косово. Римската епархия Мизия — днес модерна Сърбия — се подхвърля напред-назад между източните и западните императори, когато през 476 г. Западната империя рухва, този град — Сингидунум — днешен Белград — е бил крепост, която е гледала отвисоко на варварите отвъд Дунава. След това идват османците, после Съветският съюз и Югославия. Знаете ли коя е една от причините, заради които се сражавахме с Хърватия през деветдесетте години? Те са западни католици, а ние — източноправославни, това е наследство от разделянето на Византийската империя през единайсети век. Границата означава войни. Така че да — нещата се губят.
Николич свали книга от една лавица и я запрелиства.
— Това е византийско житие за живота на Константин, написано през девети век. След като описва лабарума и използването му при Милвийския мост, авторът казва: „Той съществува до днес и се съхранява като най-голямо съкровище в императорския дворец, защото, ако враг или зло заплашат града, неговата сила ще ги унищожи“.
— Това е било — Майкъл пресметна наум — преди хиляда и сто години. И оттогава нищо повече?
— През 1204 г. Константинопол е ограбен от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. Много от неговите съкровища са скрити или изгубени; някои са отнесени във Венеция от кръстоносците. Четирите коня, теглещи златна колесница, които стоят пред фасадата на църквата „Свети Марко“, някога са се извисявали над портите на императорския хиподрум. Византийците превземат отново града, но през 1453 година той пада завинаги в ръцете на турците. Вероятно те са задигнали онова, което е било останало.
— Значи може да е във Венеция… или Истанбул… или скрит на съвсем друго място, нали?
— Венеция беше ограбена от Наполеон, Париж от нацистите, Берлин от Съветите, а Москва от всеки с пари. — Николич се усмихна тъжно. — Sic transit gloria mundi. Или, ако ми позволите да го преведа на езика на професионалните историци: непрекъснато се случват гадости.