Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Виждате ли! — изкрещя старецът и гласът му изпляска като камшик. — Глупаци! Предизвикахте Джагъта. Най-великият от тези, които не са успели да подчинят Дома. Вижте срещу какво трябва да се изправите!
Темпър се приближи до портата, но се закова на място, когато Тренек го заплаши с брадвата.
— Пусни ме да изляза, проклет да си!
Поклонниците зад Тренек и Фаро се разпръснаха, като Пралт и Жасмин бяха сред тях. Прикриха се зад ниската стена.
— Войнико — извика Фаро на Темпър, — ти влезе по собствена воля. — Фосфоресцентните проблясъци на енергията от Лабиринта танцуваше върху изтънелите му ръце. — Съжалявам, но не можем да позволим на никой да излезе от двора. Ти направи своя избор.
Какво? Но той бе влязъл току-що. Е, бездната да ги погълне всичките! Стените бяха достатъчно ниски и можеше да ги прескочи. Трясък на мечове накара Темпър да се завърти. Джагътът държеше остриетата си в готовност. Те блестяха, а лунната светлина танцуваше по гладкия метал. Нещото отново ги блъсна. Над Дома избухна светкавица.
Земята се надигна и от недрата й се протегнаха стотици скелетоподобни ръце, които започнаха да рият пръстта и да драпат навън като трупове, опитващи се да излязат от гробовете си. Саянски енергии трептяха по стените, докато клоните на дърветата се гърчеха и люлееха. Целият този шум, воят, пращенето и ужасените писъци на поклонниците оглушаваха Темпър.
От двете страни на пътеката се протягаха жилести ръце, покрити с изсушена плът. Темпър изрита най-близката, но тя сграбчи крака му и използва инерцията, за да се измъкне от земята. Между него и стената имаше гора от грабливи ръце, като злонамерена реколта, която искаше да го издърпа под земята. Зачуди се дали можеше да ги изкоси с остриетата си, но Джагътът почти го бе достигнал. Темпър застана в поза за битка, но се съмняваше, че щеше да издържи повече от един удар. Но точно като Сърджън Рес, Джагътът почти не го забеляза, защото визьорът му бе обърнат към портата зад него. Само краката му се движеха, като ботушите му потъваха тежко в земята при всяка стъпка. Съществото измъкна остриетата си със светкавична скорост. Темпър парира първия удар, но вторият го запрати назад, сякаш го бе блъснала стенобойна машина. Претърколи се и се просна по корем на студената, хлабава почва.
С лице, потънало в пръстта, Темпър се задави и не можеше да си поеме дъх. Чу тежките стъпки на Джагъта през врявата — съществото напредваше към портата. Темпър се чувстваше така, сякаш под него се виеха и гърчеха змии. Глас изкрещя и вкамени замаяните му мисли: „Ставай, човече! Отиди до стената!“
— Добре — рече той на гласа, плюейки пръст. — Движа се.
Все още стиснал мечовете си, Темпър запълзя като изтощен плувец, порещ вълните към далечен бряг. Премина през морето от грабливи, полуразложени ръце — до този момент мъртвите сякаш бяха твърде заети с това да се освободят от пръстта, за да му обърнат внимание. Изведнъж към тупурдията се присъединиха нови звуци — тежко дрънчене като от наковалня и силен вой, който идваше от портата.
Темпър продължи да се влачи. Примитивната стена вече бе на една ръка разстояние, смехотворно ниска, почти безполезна. Зад нея притича един поклонник, без дори да погледне надолу към него. Темпър видя цели трупове, които бяха издрапали от пръстта. Някои носеха древни брони. Нещо сграбчи крака му. Той изрита, но нещото не го пусна. Темпър се превъртя и погледна крака си — скелетоподобна ръка се бе обвила около глезена му. Страхът изтръгна писък от гърлото му и той се завъртя и замахна към нещото няколко пъти. Преряза ръката, но други го награбиха. Темпър продължи да сече. Жилите се чупеха като сухи клони и той успя да освободи крака си.
Все още скован от ужас, Темпър запълзя още по-бързо, но земята под него се измести и напука. Отвътре излезе сладникавата миризма на гниеща плът, а след това през цепките се подадоха пръсти с дълги, черни нокти. Измъкналите се трупове се хвърляха към стената и нападаха поклонниците отвъд нея. Уловиха един за ръкава и го издърпаха в двора. Обвиха тънките си ръце около него и го завлачиха под земята, а писъците му секнаха, едва когато главата му се скри под пръстта.
Темпър се бе облещил, ужасѐн. Бърн да му е на помощ — той щеше да е следващият! Скочи към стената, но нещо го дръпна за крака и не успя да я достигне, като остриетата му одраскаха камъка. Държеше го труп. Темпър го изрита и разбитият му череп се люшна. След това заби юмрук в гръдния му кош и го смаза, а нещото най-накрая го пусна.