Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
„Е, в края на краищата трябва да се каже на чичо Сол“ — помисли си Уолтър и въздъхна.
И тъй като Уолтър се опасяваше, че ако сам съобщи новината на чичо си и пръв види реакцията, която тя би предизвикала, изписана върху сбръчканото му лице, гласът му може малко да се разтрепера, а физиономията му да не излъчва такава бодрост, каквато би желал и затова той реши да се възползува от услугите на всемогъщия посредник — капитан Кътъл. И така, когато дойде неделята, след закуска той тръгна, за да посети отново жилището на капитан Кътъл.
По пътя той не без удоволствие си припомни, че всяка сутрин в неделя мисис Макстинджър изминава огромно разстояние, за да присъствува на проповедите на преподобния Мелхиседек Хаулър, който, след като един ден бе уволнен от службата си в западноиндийските докове въз основа на невярно подозрение (хвърлено нарочно върху него от общия враг), че пробивал със свредел бъчвите и подлагал устни в отвърстието, предсказал, че краят на света щял да настъпи в десет часа сутринта две години след този ден и съответно отворил зала за приемане на дами и господа, привърженици на сектата на Гръмогласните59, и още на първата сбирка предупрежденията на преподобния Мелхиседек направили такова потресаващо впечатление на присъствуващите, че в екзалтираното си изпълнение на свещената джига, с която службата приключила, цялото стадо нахлуло долу в кухнята и повредило пресата за изцеждане на пране, собственост на един от паството.
В момент на необикновено оживление същата вечер, когато бяха заплатили на оценителя Брогли, капитанът бе доверил всичко това на Уолтър и чичо му в промеждутъците между поредните изпълнения на прекрасната Пег. Самият капитан редовно присъствуваше на службите в кварталната черква, където всяка неделя се издигаше знамето на Обединеното кралство и където той имаше добрината, тъй като енорийският служител беше изнемощял, да контролира момчетата, сред които се ползуваше с голям авторитет благодарение на загадъчната си кука. Добре запознат с неизменността в привичките на капитана, Уолтър бързаше с всичка сила, за да го свари, преди да е излязъл. И той разви такава скорост, че когато свърна в Бриг Плейс, изпита удоволствието да зърне широкото синьо палто и жилетката, изложени на слънце на отворения му прозорец.
Изглеждаше невероятно, че един простосмъртен може да види палтото и жилетката не върху капитана, но той очевидно не бе облечен в тях, тъй като в противен случай — къщите в Бриг Плейс не бяха високи — краката му биха препречвали входната врата, а тя бе напълно свободна. Крайно озадачен от това откритие, Уолтър почука веднъж.
— Стинджър — обади се отчетливо горе от стаята си капитанът, без да проявява никакъв интерес. Затова Уолтър почука два пъти.
— Кътъл — отговори капитанът след двете почуквания и веднага след това се появи на прозореца — облечен в чиста риза, с тиранти, с небрежно увит около врата шал, напомнящ намотано въже, с твърдо колосаната шапка на глава — и се надвеси над широкото си синьо палто и жилетка.
— Уол’р! — възкликна капитанът, като го погледна с изумление отгоре.
— Да, да, капитан Кътъл — отговори Уолтър, — аз съм.
— Какво се е случило, момчето ми? — с голяма загриженост попита капитанът. — Да не би Джилс пак да е загазил?
— Не, не — каза Уолтър. — Чичо ми е добре, капитан Кътъл.
Капитанът изрази своето задоволство и каза, че ще слезе да отвори вратата, както и стори.
59
Гръмогласните — иронично название на религиозна секта, чиито членове вдигали голям шум по време на службите.