Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но настъпи време за раздяла и тогава наистина всички се развълнуваха. Сър Барнет Скетълс доведе Скетълс младши да стисне ръката на Пол и го попита дали няма да забрави да предаде на милия си татко, че той, сър Барнет Скетълс, изпращайки му най-сърдечни поздрави, е изразил надеждата, че между двамата млади джентълмени ще възникне сърдечна дружба. Лейди Скетълс го целуна, приглади косата на челото му и го притисна в обятията си. И дори мисис Бапс — горката мисис Бапс! — Пол много се зарадва на това — се вдигна от мястото си до нотната тетрадка на джентълмена, свирещ на арфа, и се сбогува с него също така сърдечно, както и останалите.
— Довиждане, доктор Блимбър — каза Пол и му подаде ръка.
— Довиждане, малки приятелю — отвърна докторът.
— Много съм ви признателен, сър — рече Пол, невинно загледан нагоре във внушаващото страх лице. — Напомняйте им да се грижат за Диоген, моля ви.
Диоген беше кучето, което преди Пол никога в живота си не бе имало близък приятел. Докторът обеща, че в отсъствието на момчето на Диоген ще се оказва най-голямо внимание и след като Пол отново му благодари и се ръкува с него, той се сбогува с мисис Блимбър и Корнелия с такава прочувственост и сериозност, че от този миг нататък мисис Блимбър напълно забрави да спомене за Цицерон пред лейди Скетълс, макар че през цялата вечер бе имала такова намерение. Корнелия пое и двете ръце на Пол в своите и каза:
— Домби, Домби, вие през цялото време бяхте любимият ми ученик. Да ви благославя бог!
Това според Пол доказваше колко лесно можем да проявим несправедливост към един човек, тъй като мис Блимбър говореше искрено, макар че беше истинска мъчителка.
Сред младите джентълмени се разнесе вестта, че „Домби си тръгва! Малкият Домби си тръгва!“ и всички те, включително и цялото семейство Блимбър, се спуснаха по стълбите долу във вестибюла, следвайки Пол и Флорънс. Подобно обстоятелство, заяви мистър Фидър на глас, не се бе случвало през време на цялата му практика с никой млад джентълмен преди. Трудно беше да се каже дали това бе трезва преценка на фактите, или се дължеше на купичките. Слугите, начело с иконома, също изявиха желание да изпроводят малкия Домби. И дори късогледият младеж, като отнасяше книгите и куфарите му в каретата, която щеше да закара Пол и Флорънс до дома на мисис Пипчин, за да пренощуват там, видимо се разчувствува.
Дори въздействието на по-нежни чувства върху младите джентълмени — а те всички до един се бяха влюбили във Флорънс — не им попречи да се сбогуват много шумно с Пол — те размахваха шапките си подире му, блъскаха се надолу по стълбите, за да се ръкуват с него, и всеки поотделно крещеше: „Домби, не ме забравяй!“ и се поддаваха на много такива подобни изблици на чувства, несвойствени за тези млади честърфилдовци58. Пол прошепна на Флорънс, докато тя го загръщаше с наметката, преди да се отвори вратата, чува ли тя? Би ли могла да забрави такова нещо? Приятно ли й бе да го види? А очите му грееха от радост.
Той пак се извърна да хвърли прощален поглед и като зърна лицата, обърнати към него, с удивление забеляза колко сияещи и весели са те и колко много на брой, наблъскани като в претъпкан театър. Те заплуваха пред погледа му подобно отражения в замъглено огледало и в следващия миг той потъна в тъмната карета отпред и се притисна към Флорънс. Оттогава нататък, когато се сетеше за заведението на доктор Блимбър, то изплуваше в съзнанието му такова, каквото го бе видял за последен път — без реални очертания, а безплътно, с множество очи.
58
Тези млади честърфилдовци — в своята книга „Писма до сина“ (1774) английският дипломат граф Ф. Честърфилд учи своя син на правилата на светския живот. Тя била настолна книга на младежите от средата на английската едра буржоазия.