Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Но воин, който се готвеше за битка, трябваше да планира стратегията с главата, а не със сърцето си, ето защо с нежелание я пусна.
- Искам да те измъкна от тук - повтори той поне за двадесети път, откакто бяха пристигнали. - Опитвах се да отворя портала, но той не отвръща на зова ми. Може би съм прекалено повреден и магията на атлантите вече не може да ме разпознае.
- Никога - каза тя решително и изпрати към него своята топлина и подкрепа. Тя вярваше в него и дори и в това да нямаше никакъв смисъл, той благодари на Посейдон.
- Не мога да се свържа и с Конлан и Аларик - призна й. - Те са прекалено далеч или са се обърнали срещу мен. Знаят, че сме тук, ти им каза, че Звездата се намира в Сан Бартоло. Не мога да повярвам, че не са ни се притекли на помощ, освен ако наистина не съм прокуден.
- Ти си част от семейството им. Няма да се откажат от теб - отвърна му тя. Мисъл премина през съзнанието й, мисъл която й носеше болка, но тя тръсна глава и я прогони. -Имам опит със семейства и изоставяне, а твоите братя бяха готови да умрат заради теб. Не ги изоставяй, защото те не са го сторили. Чувствам го.
Надеждата се опита да запали слаб огън, но той я разби безмилостно. По-добре да си изненадан, отколкото да живееш с болката от разбитите очаквания.
- Ще го обсъдим някой друг път, ми амара. Ако вампирите се върнат, няма да мога да преживея мисълта, ти да си някъде тук, изложена на опасност. Ако те наранят, ще залея земята с ярост и мъст. Вероятно дори и тези селяни няма да са в безопасност около мен.
Кийли скръсти ръце пред гърдите си и вдигна брадичка.
- Имам ти доверие. Цял следобед им помагаше и никога няма да ги нараниш. Не ме карай отново да водим онзи разговор. Няма да ходя никъде, докато не можеш да измъкнеш всички ни от тук, а ти сам призна, че силите ти са изчезнали.
Наистина. Използвал бе енергията си, за да транспортира ранено дете и неговата майка до най-близкия медицински център, а честото използване на новите му сили го изтощи до такава степен, че едва не се изгуби в енергийния поток на връщане. Ако частиците му са разхвърляни из цялата вселена, никога нямаше да бъде отново цял и себе си.
Никога повече нямаше да може да намери Кийли. Ужасът от тази алтернатива го разразя като нож. Повече нямаше да използва силите си, освен ако не бе напълно сигурен, че е възвърнал енергията си.
Кийли положи ръка върху неговата.
- Ако можеше да пътуваш като мъгла, или пък да вървиш с онази свръх бързина, или каквото и да е друго, което би помогнало да преместим тези хора, би било страхотно. Но не си свръхчовек.
Внезапно спря да говори и се засмя, но умората й си личеше.
- Предполагам, че си свръхчовек, нали? Средно статистически човек не може да върши нещата, на които ти си способен. Елени дори те нарича сеньор Супермен.
- Така ли, ами наметалото ми е в химическото - отвърна ожесточено той. - Не съм супергерой, Кийли. Аз съм чудовище. Част от мен смята тези хора за глупави овце, които заслужават да бъдат изоставени.
Тя се приближи до него и сложи ръце на бузите му, като придърпа главата му към своята.
- Но няма да го направиш и изборът е този, който те различава от чудовището.
Докато му се усмихваше, приближи лицето си към неговото и бавно го целуна. Остави я да поеме инициативата и стоеше напълно неподвижно, свръхчувствителен за всяко едно докосване на устните й. Целуваше устните, брадичката и челюстта му, докато горещината от милувките й не го изгори като мълния и той не можеше да издържа повече. Вдигна я на ръце и прекоси долината възможно най-бързо, като спря на място няколко метра навътре сред дърветата, за да не могат да ги виждат.
- Джъстис - ахна Кийли, но той я вдигна нагоре, като я опря с гръб към дървото и пое устата й със своята. Целуваше я и всяка частичка финес и нежност го напусна, така че беше груб и нескопосан като ученик.
Желаеше я повече от всяка друга. Как можеше да бъде толкова невъздържан? Привличането бе толкова голямо, така съкрушително и ако скоро не я съблечеше и направеше своя, болката щеше да го завладее и да го прати отново към лудостта и мрака. Цялото му внимание бе съсредоточено в устните му, които поглъщаха нейните и члена му, който подскочи срещу нея.
Трябваше да я вземе или щеше да е изгубен завинаги.
Но той бе спасен, бе цял. Тя беше неговият здрав разум, сърцето и душата му След като отвръщаше на целувките му, значи всичко беше наред. Топлият вкус на устните й, сладки от чашата топъл шоколад, която бе изпила с оскъдната им вечеря го дразнеше и измъчваше и минаваше през него със силата на морски вихрушки.